Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезпокоявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезпокоявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·по·ко·я·вам обез·по·ко·я·ва·ме
2 лице обез·по·ко·я·ваш обез·по·ко·я·ва·те
3 лице обез·по·ко·я·ва обез·по·ко·я·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·по·ко·я·вах обез·по·ко·я·вах·ме
2 лице обез·по·ко·я·ва обез·по·ко·я·вах·те
3 лице обез·по·ко·я·ва обез·по·ко·я·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·по·ко·я·вах обез·по·ко·я·вах·ме
2 лице обез·по·ко·я·ва·ше обез·по·ко·я·вах·те
3 лице обез·по·ко·я·ва·ше обез·по·ко·я·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпокоявал съм обезпокоявала съм обезпокоявало съм обезпокоявали сме
2 лице обезпокоявал си обезпокоявала си обезпокоявало си обезпокоявали сте
3 лице обезпокоявал е обезпокоявала е обезпокоявало е обезпокоявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезпокоявал бях обезпокоявала бях обезпокоявало бяхме обезпокоявали
2 лице беше обезпокоявал беше обезпокоявала беше обезпокоявало бяхте обезпокоявали
3 лице беше обезпокоявал беше обезпокоявала беше обезпокоявало бяха обезпокоявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезпокоявам ще обезпокояваме
2 лице ще обезпокояваш ще обезпокоявате
3 лице ще обезпокоява ще обезпокояват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезпокоявал ще съм обезпокоявала ще съм обезпокоявало ще сме обезпокоявали
2 лице ще си обезпокоявал ще си обезпокоявала ще си обезпокоявало ще сте обезпокоявали
3 лице ще е обезпокоявал ще е обезпокоявала ще е обезпокоявало ще са обезпокоявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезпокоявам щяхме да обезпокояваме
2 лице щеше да обезпокояваш щяхте да обезпокоявате
3 лице щеше да обезпокоява щяха да обезпокояват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезпокоявал щях да съм обезпокоявала щях да съм обезпокоявало щяхме да сме обезпокоявали
2 лице щеше да си обезпокоявал щеше да си обезпокоявала щеше да си обезпокоявало щяхте да сте обезпокоявали
3 лице щеше да е обезпокоявал щеше да е обезпокоявала щеше да е обезпокоявало щяха да са обезпокоявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпокоявал съм обезпокоявала съм обезпокоявало съм обезпокоявали сме
2 лице обезпокоявал си обезпокоявала си обезпокоявало си обезпокоявали сте
3 лице обезпокоявал (е) обезпокоявала (е) обезпокоявало (е) обезпокоявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпокоявал съм обезпокоявала съм обезпокоявало съм обезпокоявали сме
2 лице обезпокоявал си обезпокоявала си обезпокоявало си обезпокоявали сте
3 лице обезпокоявал (е) обезпокоявала (е) обезпокоявало (е) обезпокоявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезпокоявал била съм обезпокоявала било съм обезпокоявало били сме обезпокоявали
2 лице бил си обезпокоявал била си обезпокоявала било си обезпокоявало били сте обезпокоявали
3 лице бил (е) обезпокоявал била (е) обезпокоявала било (е) обезпокоявало били (са) обезпокоявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезпокоявам щяла съм да обезпокоявам щяло съм да обезпокоявам щели сме да обезпокояваме
2 лице щял си да обезпокояваш щяла си да обезпокояваш щяло си да обезпокояваш щели сте да обезпокоявате
3 лице щял (е) да обезпокоява щяла (е) да обезпокоява щяло (е) да обезпокоява щели (са) да обезпокояват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезпокоявал щяла съм да съм обезпокоявала щяло съм да съм обезпокоявало щели сме да сме обезпокоявали
2 лице щял си да си обезпокоявал щяла си да си обезпокоявала щяло си да си обезпокоявало щели сте да сте обезпокоявали
3 лице щял (е) да е обезпокоявал щяла (е) да е обезпокоявала щяло (е) да е обезпокоявало щели (са) да са обезпокоявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезпокоявал бих обезпокоявала бих обезпокоявало бихме обезпокоявали
2 лице би обезпокоявал би обезпокоявала би обезпокоявало бихте обезпокоявали
3 лице би обезпокоявал би обезпокоявала би обезпокоявало биха обезпокоявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·по·ко·я·вай обез·по·ко·я·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·по·ко·я·ван
непълен член обез·по·ко·я·ва·ния
пълен член обез·по·ко·я·ва·ни·ят
женски род обез·по·ко·я·ва·на
членувано обез·по·ко·я·ва·на·та
среден род обез·по·ко·я·ва·но
членувано обез·по·ко·я·ва·но·то
множествено число обез·по·ко·я·ва·ни
членувано обез·по·ко·я·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·по·ко·я·вал
непълен член обез·по·ко·я·ва·лия
пълен член обез·по·ко·я·ва·ли·ят
женски род обез·по·ко·я·ва·ла
членувано обез·по·ко·я·ва·ла·та
среден род обез·по·ко·я·ва·ло
членувано обез·по·ко·я·ва·ло·то
множествено число обез·по·ко·я·ва·ли
членувано обез·по·ко·я·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·по·ко·я·вал
непълен член обез·по·ко·я·ва·лия
пълен член обез·по·ко·я·ва·ли·ят
женски род обез·по·ко·я·ва·ла
членувано обез·по·ко·я·ва·ла·та
среден род обез·по·ко·я·ва·ло
членувано обез·по·ко·я·ва·ло·то
множествено число обез·по·ко·я·ва·ли
членувано обез·по·ко·я·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·по·ко·я·ващ
непълен член обез·по·ко·я·ва·щия
пълен член обез·по·ко·я·ва·щи·ят
женски род обез·по·ко·я·ва·ща
членувано обез·по·ко·я·ва·ща·та
среден род обез·по·ко·я·ва·що
членувано обез·по·ко·я·ва·що·то
множествено число обез·по·ко·я·ва·щи
членувано обез·по·ко·я·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·по·ко·я·вай·ки