Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезнаследя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезнаследя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·нас·ле·дя обез·нас·ле·дим
2 лице обез·нас·ле·диш обез·нас·ле·ди·те
3 лице обез·нас·ле·ди обез·нас·ле·дят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·нас·ле·дих обез·нас·ле·дих·ме
2 лице обез·нас·ле·ди обез·нас·ле·дих·те
3 лице обез·нас·ле·ди обез·нас·ле·ди·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·нас·ле·дях обез·нас·ле·дях·ме
2 лице обез·нас·ле·де·ше обез·нас·ле·дях·те
3 лице обез·нас·ле·де·ше обез·нас·ле·дя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезнаследил съм обезнаследила съм обезнаследило съм обезнаследили сме
2 лице обезнаследил си обезнаследила си обезнаследило си обезнаследили сте
3 лице обезнаследил е обезнаследила е обезнаследило е обезнаследили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезнаследил бях обезнаследила бях обезнаследило бяхме обезнаследили
2 лице беше обезнаследил беше обезнаследила беше обезнаследило бяхте обезнаследили
3 лице беше обезнаследил беше обезнаследила беше обезнаследило бяха обезнаследили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезнаследя ще обезнаследим
2 лице ще обезнаследиш ще обезнаследите
3 лице ще обезнаследи ще обезнаследят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезнаследил ще съм обезнаследила ще съм обезнаследило ще сме обезнаследили
2 лице ще си обезнаследил ще си обезнаследила ще си обезнаследило ще сте обезнаследили
3 лице ще е обезнаследил ще е обезнаследила ще е обезнаследило ще са обезнаследили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезнаследя щяхме да обезнаследим
2 лице щеше да обезнаследиш щяхте да обезнаследите
3 лице щеше да обезнаследи щяха да обезнаследят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезнаследил щях да съм обезнаследила щях да съм обезнаследило щяхме да сме обезнаследили
2 лице щеше да си обезнаследил щеше да си обезнаследила щеше да си обезнаследило щяхте да сте обезнаследили
3 лице щеше да е обезнаследил щеше да е обезнаследила щеше да е обезнаследило щяха да са обезнаследили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезнаследял съм обезнаследяла съм обезнаследяло съм обезнаследели сме
2 лице обезнаследял си обезнаследяла си обезнаследяло си обезнаследели сте
3 лице обезнаследял (е) обезнаследяла (е) обезнаследяло (е) обезнаследели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезнаследил съм обезнаследила съм обезнаследило съм обезнаследили сме
2 лице обезнаследил си обезнаследила си обезнаследило си обезнаследили сте
3 лице обезнаследил (е) обезнаследила (е) обезнаследило (е) обезнаследили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезнаследил била съм обезнаследила било съм обезнаследило били сме обезнаследили
2 лице бил си обезнаследил била си обезнаследила било си обезнаследило били сте обезнаследили
3 лице бил (е) обезнаследил била (е) обезнаследила било (е) обезнаследило били (са) обезнаследили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезнаследя щяла съм да обезнаследя щяло съм да обезнаследя щели сме да обезнаследим
2 лице щял си да обезнаследиш щяла си да обезнаследиш щяло си да обезнаследиш щели сте да обезнаследите
3 лице щял (е) да обезнаследи щяла (е) да обезнаследи щяло (е) да обезнаследи щели (са) да обезнаследят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезнаследил щяла съм да съм обезнаследила щяло съм да съм обезнаследило щели сме да сме обезнаследили
2 лице щял си да си обезнаследил щяла си да си обезнаследила щяло си да си обезнаследило щели сте да сте обезнаследили
3 лице щял (е) да е обезнаследил щяла (е) да е обезнаследила щяло (е) да е обезнаследило щели (са) да са обезнаследили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезнаследил бих обезнаследила бих обезнаследило бихме обезнаследили
2 лице би обезнаследил би обезнаследила би обезнаследило бихте обезнаследили
3 лице би обезнаследил би обезнаследила би обезнаследило биха обезнаследили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·нас·ле·ди обез·нас·ле·де·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·нас·ле·ден
непълен член обез·нас·ле·де·ния
пълен член обез·нас·ле·де·ни·ят
женски род обез·нас·ле·де·на
членувано обез·нас·ле·де·на·та
среден род обез·нас·ле·де·но
членувано обез·нас·ле·де·но·то
множествено число обез·нас·ле·де·ни
членувано обез·нас·ле·де·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·нас·ле·дил
непълен член обез·нас·ле·ди·лия
пълен член обез·нас·ле·ди·ли·ят
женски род обез·нас·ле·ди·ла
членувано обез·нас·ле·ди·ла·та
среден род обез·нас·ле·ди·ло
членувано обез·нас·ле·ди·ло·то
множествено число обез·нас·ле·ди·ли
членувано обез·нас·ле·ди·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·нас·ле·дял
непълен член обез·нас·ле·дя·лия
пълен член обез·нас·ле·дя·ли·ят
женски род обез·нас·ле·дя·ла
членувано обез·нас·ле·дя·ла·та
среден род обез·нас·ле·дя·ло
членувано обез·нас·ле·дя·ло·то
множествено число обез·нас·ле·де·ли
членувано обез·нас·ле·де·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·нас·ле·дящ
непълен член обез·нас·ле·дя·щия
пълен член обез·нас·ле·дя·щи·ят
женски род обез·нас·ле·дя·ща
членувано обез·нас·ле·дя·ща·та
среден род обез·нас·ле·дя·що
членувано обез·нас·ле·дя·що·то
множествено число обез·нас·ле·дя·щи
членувано обез·нас·ле·дя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·нас·ле·дей·ки