Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезмитя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезмитя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ми·тя обез·ми·тим
2 лице обез·ми·тиш обез·ми·ти·те
3 лице обез·ми·ти обез·ми·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ми·тих обез·ми·тих·ме
2 лице обез·ми·ти обез·ми·тих·те
3 лице обез·ми·ти обез·ми·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ми·тях обез·ми·тях·ме
2 лице обез·ми·те·ше обез·ми·тях·те
3 лице обез·ми·те·ше обез·ми·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезмитил съм обезмитила съм обезмитило съм обезмитили сме
2 лице обезмитил си обезмитила си обезмитило си обезмитили сте
3 лице обезмитил е обезмитила е обезмитило е обезмитили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезмитил бях обезмитила бях обезмитило бяхме обезмитили
2 лице беше обезмитил беше обезмитила беше обезмитило бяхте обезмитили
3 лице беше обезмитил беше обезмитила беше обезмитило бяха обезмитили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезмитя ще обезмитим
2 лице ще обезмитиш ще обезмитите
3 лице ще обезмити ще обезмитят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезмитил ще съм обезмитила ще съм обезмитило ще сме обезмитили
2 лице ще си обезмитил ще си обезмитила ще си обезмитило ще сте обезмитили
3 лице ще е обезмитил ще е обезмитила ще е обезмитило ще са обезмитили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезмитя щяхме да обезмитим
2 лице щеше да обезмитиш щяхте да обезмитите
3 лице щеше да обезмити щяха да обезмитят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезмитил щях да съм обезмитила щях да съм обезмитило щяхме да сме обезмитили
2 лице щеше да си обезмитил щеше да си обезмитила щеше да си обезмитило щяхте да сте обезмитили
3 лице щеше да е обезмитил щеше да е обезмитила щеше да е обезмитило щяха да са обезмитили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезмитял съм обезмитяла съм обезмитяло съм обезмители сме
2 лице обезмитял си обезмитяла си обезмитяло си обезмители сте
3 лице обезмитял (е) обезмитяла (е) обезмитяло (е) обезмители (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезмитил съм обезмитила съм обезмитило съм обезмитили сме
2 лице обезмитил си обезмитила си обезмитило си обезмитили сте
3 лице обезмитил (е) обезмитила (е) обезмитило (е) обезмитили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезмитил била съм обезмитила било съм обезмитило били сме обезмитили
2 лице бил си обезмитил била си обезмитила било си обезмитило били сте обезмитили
3 лице бил (е) обезмитил била (е) обезмитила било (е) обезмитило били (са) обезмитили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезмитя щяла съм да обезмитя щяло съм да обезмитя щели сме да обезмитим
2 лице щял си да обезмитиш щяла си да обезмитиш щяло си да обезмитиш щели сте да обезмитите
3 лице щял (е) да обезмити щяла (е) да обезмити щяло (е) да обезмити щели (са) да обезмитят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезмитил щяла съм да съм обезмитила щяло съм да съм обезмитило щели сме да сме обезмитили
2 лице щял си да си обезмитил щяла си да си обезмитила щяло си да си обезмитило щели сте да сте обезмитили
3 лице щял (е) да е обезмитил щяла (е) да е обезмитила щяло (е) да е обезмитило щели (са) да са обезмитили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезмитил бих обезмитила бих обезмитило бихме обезмитили
2 лице би обезмитил би обезмитила би обезмитило бихте обезмитили
3 лице би обезмитил би обезмитила би обезмитило биха обезмитили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·ми·ти обез·ми·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ми·тен
непълен член обез·ми·те·ния
пълен член обез·ми·те·ни·ят
женски род обез·ми·те·на
членувано обез·ми·те·на·та
среден род обез·ми·те·но
членувано обез·ми·те·но·то
множествено число обез·ми·те·ни
членувано обез·ми·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ми·тил
непълен член обез·ми·ти·лия
пълен член обез·ми·ти·ли·ят
женски род обез·ми·ти·ла
членувано обез·ми·ти·ла·та
среден род обез·ми·ти·ло
членувано обез·ми·ти·ло·то
множествено число обез·ми·ти·ли
членувано обез·ми·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ми·тял
непълен член обез·ми·тя·лия
пълен член обез·ми·тя·ли·ят
женски род обез·ми·тя·ла
членувано обез·ми·тя·ла·та
среден род обез·ми·тя·ло
членувано обез·ми·тя·ло·то
множествено число обез·ми·те·ли
членувано обез·ми·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ми·тящ
непълен член обез·ми·тя·щия
пълен член обез·ми·тя·щи·ят
женски род обез·ми·тя·ща
членувано обез·ми·тя·ща·та
среден род обез·ми·тя·що
членувано обез·ми·тя·що·то
множествено число обез·ми·тя·щи
членувано обез·ми·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·ми·тей·ки