Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезлича

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезлича. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ли·ча обез·ли·чим
2 лице обез·ли·чиш обез·ли·чи·те
3 лице обез·ли·чи обез·ли·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ли·чих обез·ли·чих·ме
2 лице обез·ли·чи обез·ли·чих·те
3 лице обез·ли·чи обез·ли·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ли·чех обез·ли·чех·ме
2 лице обез·ли·че·ше обез·ли·чех·те
3 лице обез·ли·че·ше обез·ли·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезличил съм обезличила съм обезличило съм обезличили сме
2 лице обезличил си обезличила си обезличило си обезличили сте
3 лице обезличил е обезличила е обезличило е обезличили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезличил бях обезличила бях обезличило бяхме обезличили
2 лице беше обезличил беше обезличила беше обезличило бяхте обезличили
3 лице беше обезличил беше обезличила беше обезличило бяха обезличили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезлича ще обезличим
2 лице ще обезличиш ще обезличите
3 лице ще обезличи ще обезличат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезличил ще съм обезличила ще съм обезличило ще сме обезличили
2 лице ще си обезличил ще си обезличила ще си обезличило ще сте обезличили
3 лице ще е обезличил ще е обезличила ще е обезличило ще са обезличили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезлича щяхме да обезличим
2 лице щеше да обезличиш щяхте да обезличите
3 лице щеше да обезличи щяха да обезличат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезличил щях да съм обезличила щях да съм обезличило щяхме да сме обезличили
2 лице щеше да си обезличил щеше да си обезличила щеше да си обезличило щяхте да сте обезличили
3 лице щеше да е обезличил щеше да е обезличила щеше да е обезличило щяха да са обезличили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезличел съм обезличела съм обезличело съм обезличели сме
2 лице обезличел си обезличела си обезличело си обезличели сте
3 лице обезличел (е) обезличела (е) обезличело (е) обезличели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезличил съм обезличила съм обезличило съм обезличили сме
2 лице обезличил си обезличила си обезличило си обезличили сте
3 лице обезличил (е) обезличила (е) обезличило (е) обезличили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезличил била съм обезличила било съм обезличило били сме обезличили
2 лице бил си обезличил била си обезличила било си обезличило били сте обезличили
3 лице бил (е) обезличил била (е) обезличила било (е) обезличило били (са) обезличили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезлича щяла съм да обезлича щяло съм да обезлича щели сме да обезличим
2 лице щял си да обезличиш щяла си да обезличиш щяло си да обезличиш щели сте да обезличите
3 лице щял (е) да обезличи щяла (е) да обезличи щяло (е) да обезличи щели (са) да обезличат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезличил щяла съм да съм обезличила щяло съм да съм обезличило щели сме да сме обезличили
2 лице щял си да си обезличил щяла си да си обезличила щяло си да си обезличило щели сте да сте обезличили
3 лице щял (е) да е обезличил щяла (е) да е обезличила щяло (е) да е обезличило щели (са) да са обезличили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезличил бих обезличила бих обезличило бихме обезличили
2 лице би обезличил би обезличила би обезличило бихте обезличили
3 лице би обезличил би обезличила би обезличило биха обезличили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·ли·чи обез·ли·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ли·чен
непълен член обез·ли·че·ния
пълен член обез·ли·че·ни·ят
женски род обез·ли·че·на
членувано обез·ли·че·на·та
среден род обез·ли·че·но
членувано обез·ли·че·но·то
множествено число обез·ли·че·ни
членувано обез·ли·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ли·чил
непълен член обез·ли·чи·лия
пълен член обез·ли·чи·ли·ят
женски род обез·ли·чи·ла
членувано обез·ли·чи·ла·та
среден род обез·ли·чи·ло
членувано обез·ли·чи·ло·то
множествено число обез·ли·чи·ли
членувано обез·ли·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ли·чел
непълен член обез·ли·че·лия
пълен член обез·ли·че·ли·ят
женски род обез·ли·че·ла
членувано обез·ли·че·ла·та
среден род обез·ли·че·ло
членувано обез·ли·че·ло·то
множествено число обез·ли·че·ли
членувано обез·ли·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ли·чещ
непълен член обез·ли·че·щия
пълен член обез·ли·че·щи·ят
женски род обез·ли·че·ща
членувано обез·ли·че·ща·та
среден род обез·ли·че·що
членувано обез·ли·че·що·то
множествено число обез·ли·че·щи
членувано обез·ли·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·ли·чей·ки