Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезкуражавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезкуражавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ку·ра·жа·вам обез·ку·ра·жа·ва·ме
2 лице обез·ку·ра·жа·ваш обез·ку·ра·жа·ва·те
3 лице обез·ку·ра·жа·ва обез·ку·ра·жа·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ку·ра·жа·вах обез·ку·ра·жа·вах·ме
2 лице обез·ку·ра·жа·ва обез·ку·ра·жа·вах·те
3 лице обез·ку·ра·жа·ва обез·ку·ра·жа·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ку·ра·жа·вах обез·ку·ра·жа·вах·ме
2 лице обез·ку·ра·жа·ва·ше обез·ку·ра·жа·вах·те
3 лице обез·ку·ра·жа·ва·ше обез·ку·ра·жа·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражавал съм обезкуражавала съм обезкуражавало съм обезкуражавали сме
2 лице обезкуражавал си обезкуражавала си обезкуражавало си обезкуражавали сте
3 лице обезкуражавал е обезкуражавала е обезкуражавало е обезкуражавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезкуражавал бях обезкуражавала бях обезкуражавало бяхме обезкуражавали
2 лице беше обезкуражавал беше обезкуражавала беше обезкуражавало бяхте обезкуражавали
3 лице беше обезкуражавал беше обезкуражавала беше обезкуражавало бяха обезкуражавали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезкуражавам ще обезкуражаваме
2 лице ще обезкуражаваш ще обезкуражавате
3 лице ще обезкуражава ще обезкуражават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезкуражавал ще съм обезкуражавала ще съм обезкуражавало ще сме обезкуражавали
2 лице ще си обезкуражавал ще си обезкуражавала ще си обезкуражавало ще сте обезкуражавали
3 лице ще е обезкуражавал ще е обезкуражавала ще е обезкуражавало ще са обезкуражавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезкуражавам щяхме да обезкуражаваме
2 лице щеше да обезкуражаваш щяхте да обезкуражавате
3 лице щеше да обезкуражава щяха да обезкуражават


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезкуражавал щях да съм обезкуражавала щях да съм обезкуражавало щяхме да сме обезкуражавали
2 лице щеше да си обезкуражавал щеше да си обезкуражавала щеше да си обезкуражавало щяхте да сте обезкуражавали
3 лице щеше да е обезкуражавал щеше да е обезкуражавала щеше да е обезкуражавало щяха да са обезкуражавали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражавал съм обезкуражавала съм обезкуражавало съм обезкуражавали сме
2 лице обезкуражавал си обезкуражавала си обезкуражавало си обезкуражавали сте
3 лице обезкуражавал (е) обезкуражавала (е) обезкуражавало (е) обезкуражавали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражавал съм обезкуражавала съм обезкуражавало съм обезкуражавали сме
2 лице обезкуражавал си обезкуражавала си обезкуражавало си обезкуражавали сте
3 лице обезкуражавал (е) обезкуражавала (е) обезкуражавало (е) обезкуражавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезкуражавал била съм обезкуражавала било съм обезкуражавало били сме обезкуражавали
2 лице бил си обезкуражавал била си обезкуражавала било си обезкуражавало били сте обезкуражавали
3 лице бил (е) обезкуражавал била (е) обезкуражавала било (е) обезкуражавало били (са) обезкуражавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезкуражавам щяла съм да обезкуражавам щяло съм да обезкуражавам щели сме да обезкуражаваме
2 лице щял си да обезкуражаваш щяла си да обезкуражаваш щяло си да обезкуражаваш щели сте да обезкуражавате
3 лице щял (е) да обезкуражава щяла (е) да обезкуражава щяло (е) да обезкуражава щели (са) да обезкуражават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезкуражавал щяла съм да съм обезкуражавала щяло съм да съм обезкуражавало щели сме да сме обезкуражавали
2 лице щял си да си обезкуражавал щяла си да си обезкуражавала щяло си да си обезкуражавало щели сте да сте обезкуражавали
3 лице щял (е) да е обезкуражавал щяла (е) да е обезкуражавала щяло (е) да е обезкуражавало щели (са) да са обезкуражавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезкуражавал бих обезкуражавала бих обезкуражавало бихме обезкуражавали
2 лице би обезкуражавал би обезкуражавала би обезкуражавало бихте обезкуражавали
3 лице би обезкуражавал би обезкуражавала би обезкуражавало биха обезкуражавали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·ку·ра·жа·вай обез·ку·ра·жа·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ку·ра·жа·ван
непълен член обез·ку·ра·жа·ва·ния
пълен член обез·ку·ра·жа·ва·ни·ят
женски род обез·ку·ра·жа·ва·на
членувано обез·ку·ра·жа·ва·на·та
среден род обез·ку·ра·жа·ва·но
членувано обез·ку·ра·жа·ва·но·то
множествено число обез·ку·ра·жа·ва·ни
членувано обез·ку·ра·жа·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ку·ра·жа·вал
непълен член обез·ку·ра·жа·ва·лия
пълен член обез·ку·ра·жа·ва·ли·ят
женски род обез·ку·ра·жа·ва·ла
членувано обез·ку·ра·жа·ва·ла·та
среден род обез·ку·ра·жа·ва·ло
членувано обез·ку·ра·жа·ва·ло·то
множествено число обез·ку·ра·жа·ва·ли
членувано обез·ку·ра·жа·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ку·ра·жа·вал
непълен член обез·ку·ра·жа·ва·лия
пълен член обез·ку·ра·жа·ва·ли·ят
женски род обез·ку·ра·жа·ва·ла
членувано обез·ку·ра·жа·ва·ла·та
среден род обез·ку·ра·жа·ва·ло
членувано обез·ку·ра·жа·ва·ло·то
множествено число обез·ку·ра·жа·ва·ли
членувано обез·ку·ра·жа·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ку·ра·жа·ващ
непълен член обез·ку·ра·жа·ва·щия
пълен член обез·ку·ра·жа·ва·щи·ят
женски род обез·ку·ра·жа·ва·ща
членувано обез·ку·ра·жа·ва·ща·та
среден род обез·ку·ра·жа·ва·що
членувано обез·ку·ра·жа·ва·що·то
множествено число обез·ку·ра·жа·ва·щи
членувано обез·ку·ра·жа·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·ку·ра·жа·вай·ки