Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезглавя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезглавя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·г·ла·вя обез·г·ла·вим
2 лице обез·г·ла·виш обез·г·ла·ви·те
3 лице обез·г·ла·ви обез·г·ла·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·г·ла·вих обез·г·ла·вих·ме
2 лице обез·г·ла·ви обез·г·ла·вих·те
3 лице обез·г·ла·ви обез·г·ла·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·г·ла·вях обез·г·ла·вях·ме
2 лице обез·г·ла·ве·ше обез·г·ла·вях·те
3 лице обез·г·ла·ве·ше обез·г·ла·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезглавил съм обезглавила съм обезглавило съм обезглавили сме
2 лице обезглавил си обезглавила си обезглавило си обезглавили сте
3 лице обезглавил е обезглавила е обезглавило е обезглавили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезглавил бях обезглавила бях обезглавило бяхме обезглавили
2 лице беше обезглавил беше обезглавила беше обезглавило бяхте обезглавили
3 лице беше обезглавил беше обезглавила беше обезглавило бяха обезглавили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезглавя ще обезглавим
2 лице ще обезглавиш ще обезглавите
3 лице ще обезглави ще обезглавят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезглавил ще съм обезглавила ще съм обезглавило ще сме обезглавили
2 лице ще си обезглавил ще си обезглавила ще си обезглавило ще сте обезглавили
3 лице ще е обезглавил ще е обезглавила ще е обезглавило ще са обезглавили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезглавя щяхме да обезглавим
2 лице щеше да обезглавиш щяхте да обезглавите
3 лице щеше да обезглави щяха да обезглавят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезглавил щях да съм обезглавила щях да съм обезглавило щяхме да сме обезглавили
2 лице щеше да си обезглавил щеше да си обезглавила щеше да си обезглавило щяхте да сте обезглавили
3 лице щеше да е обезглавил щеше да е обезглавила щеше да е обезглавило щяха да са обезглавили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезглавял съм обезглавяла съм обезглавяло съм обезглавели сме
2 лице обезглавял си обезглавяла си обезглавяло си обезглавели сте
3 лице обезглавял (е) обезглавяла (е) обезглавяло (е) обезглавели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезглавил съм обезглавила съм обезглавило съм обезглавили сме
2 лице обезглавил си обезглавила си обезглавило си обезглавили сте
3 лице обезглавил (е) обезглавила (е) обезглавило (е) обезглавили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезглавил била съм обезглавила било съм обезглавило били сме обезглавили
2 лице бил си обезглавил била си обезглавила било си обезглавило били сте обезглавили
3 лице бил (е) обезглавил била (е) обезглавила било (е) обезглавило били (са) обезглавили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезглавя щяла съм да обезглавя щяло съм да обезглавя щели сме да обезглавим
2 лице щял си да обезглавиш щяла си да обезглавиш щяло си да обезглавиш щели сте да обезглавите
3 лице щял (е) да обезглави щяла (е) да обезглави щяло (е) да обезглави щели (са) да обезглавят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезглавил щяла съм да съм обезглавила щяло съм да съм обезглавило щели сме да сме обезглавили
2 лице щял си да си обезглавил щяла си да си обезглавила щяло си да си обезглавило щели сте да сте обезглавили
3 лице щял (е) да е обезглавил щяла (е) да е обезглавила щяло (е) да е обезглавило щели (са) да са обезглавили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезглавил бих обезглавила бих обезглавило бихме обезглавили
2 лице би обезглавил би обезглавила би обезглавило бихте обезглавили
3 лице би обезглавил би обезглавила би обезглавило биха обезглавили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·г·ла·ви обез·г·ла·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·г·ла·вен
непълен член обез·г·ла·ве·ния
пълен член обез·г·ла·ве·ни·ят
женски род обез·г·ла·ве·на
членувано обез·г·ла·ве·на·та
среден род обез·г·ла·ве·но
членувано обез·г·ла·ве·но·то
множествено число обез·г·ла·ве·ни
членувано обез·г·ла·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·г·ла·вил
непълен член обез·г·ла·ви·лия
пълен член обез·г·ла·ви·ли·ят
женски род обез·г·ла·ви·ла
членувано обез·г·ла·ви·ла·та
среден род обез·г·ла·ви·ло
членувано обез·г·ла·ви·ло·то
множествено число обез·г·ла·ви·ли
членувано обез·г·ла·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·г·ла·вял
непълен член обез·г·ла·вя·лия
пълен член обез·г·ла·вя·ли·ят
женски род обез·г·ла·вя·ла
членувано обез·г·ла·вя·ла·та
среден род обез·г·ла·вя·ло
членувано обез·г·ла·вя·ло·то
множествено число обез·г·ла·ве·ли
членувано обез·г·ла·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·г·ла·вящ
непълен член обез·г·ла·вя·щия
пълен член обез·г·ла·вя·щи·ят
женски род обез·г·ла·вя·ща
членувано обез·г·ла·вя·ща·та
среден род обез·г·ла·вя·що
членувано обез·г·ла·вя·що·то
множествено число обез·г·ла·вя·щи
членувано обез·г·ла·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·г·ла·вей·ки