Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезверя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезверя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ве·ря обез·ве·рим
2 лице обез·ве·риш обез·ве·ри·те
3 лице обез·ве·ри обез·ве·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ве·рих обез·ве·рих·ме
2 лице обез·ве·ри обез·ве·рих·те
3 лице обез·ве·ри обез·ве·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ве·рях обез·ве·рях·ме
2 лице обез·ве·ре·ше обез·ве·рях·те
3 лице обез·ве·ре·ше обез·ве·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезверил съм обезверила съм обезверило съм обезверили сме
2 лице обезверил си обезверила си обезверило си обезверили сте
3 лице обезверил е обезверила е обезверило е обезверили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезверил бях обезверила бях обезверило бяхме обезверили
2 лице беше обезверил беше обезверила беше обезверило бяхте обезверили
3 лице беше обезверил беше обезверила беше обезверило бяха обезверили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезверя ще обезверим
2 лице ще обезвериш ще обезверите
3 лице ще обезвери ще обезверят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезверил ще съм обезверила ще съм обезверило ще сме обезверили
2 лице ще си обезверил ще си обезверила ще си обезверило ще сте обезверили
3 лице ще е обезверил ще е обезверила ще е обезверило ще са обезверили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезверя щяхме да обезверим
2 лице щеше да обезвериш щяхте да обезверите
3 лице щеше да обезвери щяха да обезверят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезверил щях да съм обезверила щях да съм обезверило щяхме да сме обезверили
2 лице щеше да си обезверил щеше да си обезверила щеше да си обезверило щяхте да сте обезверили
3 лице щеше да е обезверил щеше да е обезверила щеше да е обезверило щяха да са обезверили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезверял съм обезверяла съм обезверяло съм обезверели сме
2 лице обезверял си обезверяла си обезверяло си обезверели сте
3 лице обезверял (е) обезверяла (е) обезверяло (е) обезверели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезверил съм обезверила съм обезверило съм обезверили сме
2 лице обезверил си обезверила си обезверило си обезверили сте
3 лице обезверил (е) обезверила (е) обезверило (е) обезверили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезверил била съм обезверила било съм обезверило били сме обезверили
2 лице бил си обезверил била си обезверила било си обезверило били сте обезверили
3 лице бил (е) обезверил била (е) обезверила било (е) обезверило били (са) обезверили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезверя щяла съм да обезверя щяло съм да обезверя щели сме да обезверим
2 лице щял си да обезвериш щяла си да обезвериш щяло си да обезвериш щели сте да обезверите
3 лице щял (е) да обезвери щяла (е) да обезвери щяло (е) да обезвери щели (са) да обезверят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезверил щяла съм да съм обезверила щяло съм да съм обезверило щели сме да сме обезверили
2 лице щял си да си обезверил щяла си да си обезверила щяло си да си обезверило щели сте да сте обезверили
3 лице щял (е) да е обезверил щяла (е) да е обезверила щяло (е) да е обезверило щели (са) да са обезверили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезверил бих обезверила бих обезверило бихме обезверили
2 лице би обезверил би обезверила би обезверило бихте обезверили
3 лице би обезверил би обезверила би обезверило биха обезверили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·ве·ри обез·ве·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ве·рен
непълен член обез·ве·ре·ния
пълен член обез·ве·ре·ни·ят
женски род обез·ве·ре·на
членувано обез·ве·ре·на·та
среден род обез·ве·ре·но
членувано обез·ве·ре·но·то
множествено число обез·ве·ре·ни
членувано обез·ве·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ве·рил
непълен член обез·ве·ри·лия
пълен член обез·ве·ри·ли·ят
женски род обез·ве·ри·ла
членувано обез·ве·ри·ла·та
среден род обез·ве·ри·ло
членувано обез·ве·ри·ло·то
множествено число обез·ве·ри·ли
членувано обез·ве·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ве·рял
непълен член обез·ве·ря·лия
пълен член обез·ве·ря·ли·ят
женски род обез·ве·ря·ла
членувано обез·ве·ря·ла·та
среден род обез·ве·ря·ло
членувано обез·ве·ря·ло·то
множествено число обез·ве·ре·ли
членувано обез·ве·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ве·рящ
непълен член обез·ве·ря·щия
пълен член обез·ве·ря·щи·ят
женски род обез·ве·ря·ща
членувано обез·ве·ря·ща·та
среден род обез·ве·ря·що
членувано обез·ве·ря·що·то
множествено число обез·ве·ря·щи
членувано обез·ве·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·ве·рей·ки