Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/нашумя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола нашумя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·шу·мя на·шу·мим
2 лице на·шу·миш на·шу·ми·те
3 лице на·шу·ми на·шу·мят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·шу·мих на·шу·мих·ме
2 лице на·шу·ми на·шу·мих·те
3 лице на·шу·ми на·шу·ми·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·шу·мях на·шу·мях·ме
2 лице на·шу·ме·ше на·шу·мях·те
3 лице на·шу·ме·ше на·шу·мя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нашумил съм нашумила съм нашумило съм нашумили сме
2 лице нашумил си нашумила си нашумило си нашумили сте
3 лице нашумил е нашумила е нашумило е нашумили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях нашумил бях нашумила бях нашумило бяхме нашумили
2 лице беше нашумил беше нашумила беше нашумило бяхте нашумили
3 лице беше нашумил беше нашумила беше нашумило бяха нашумили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще нашумя ще нашумим
2 лице ще нашумиш ще нашумите
3 лице ще нашуми ще нашумят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм нашумил ще съм нашумила ще съм нашумило ще сме нашумили
2 лице ще си нашумил ще си нашумила ще си нашумило ще сте нашумили
3 лице ще е нашумил ще е нашумила ще е нашумило ще са нашумили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да нашумя щяхме да нашумим
2 лице щеше да нашумиш щяхте да нашумите
3 лице щеше да нашуми щяха да нашумят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм нашумил щях да съм нашумила щях да съм нашумило щяхме да сме нашумили
2 лице щеше да си нашумил щеше да си нашумила щеше да си нашумило щяхте да сте нашумили
3 лице щеше да е нашумил щеше да е нашумила щеше да е нашумило щяха да са нашумили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нашумял съм нашумяла съм нашумяло съм нашумели сме
2 лице нашумял си нашумяла си нашумяло си нашумели сте
3 лице нашумял (е) нашумяла (е) нашумяло (е) нашумели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нашумил съм нашумила съм нашумило съм нашумили сме
2 лице нашумил си нашумила си нашумило си нашумили сте
3 лице нашумил (е) нашумила (е) нашумило (е) нашумили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм нашумил била съм нашумила било съм нашумило били сме нашумили
2 лице бил си нашумил била си нашумила било си нашумило били сте нашумили
3 лице бил (е) нашумил била (е) нашумила било (е) нашумило били (са) нашумили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да нашумя щяла съм да нашумя щяло съм да нашумя щели сме да нашумим
2 лице щял си да нашумиш щяла си да нашумиш щяло си да нашумиш щели сте да нашумите
3 лице щял (е) да нашуми щяла (е) да нашуми щяло (е) да нашуми щели (са) да нашумят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм нашумил щяла съм да съм нашумила щяло съм да съм нашумило щели сме да сме нашумили
2 лице щял си да си нашумил щяла си да си нашумила щяло си да си нашумило щели сте да сте нашумили
3 лице щял (е) да е нашумил щяла (е) да е нашумила щяло (е) да е нашумило щели (са) да са нашумили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих нашумил бих нашумила бих нашумило бихме нашумили
2 лице би нашумил би нашумила би нашумило бихте нашумили
3 лице би нашумил би нашумила би нашумило биха нашумили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
на·шу·ми на·шу·ме·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·шу·мен
непълен член на·шу·ме·ния
пълен член на·шу·ме·ни·ят
женски род на·шу·ме·на
членувано на·шу·ме·на·та
среден род на·шу·ме·но
членувано на·шу·ме·но·то
множествено число на·шу·ме·ни
членувано на·шу·ме·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·шу·мил
непълен член на·шу·ми·лия
пълен член на·шу·ми·ли·ят
женски род на·шу·ми·ла
членувано на·шу·ми·ла·та
среден род на·шу·ми·ло
членувано на·шу·ми·ло·то
множествено число на·шу·ми·ли
членувано на·шу·ми·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·шу·мял
непълен член на·шу·мя·лия
пълен член на·шу·мя·ли·ят
женски род на·шу·мя·ла
членувано на·шу·мя·ла·та
среден род на·шу·мя·ло
членувано на·шу·мя·ло·то
множествено число на·шу·ме·ли
членувано на·шу·ме·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·шу·мящ
непълен член на·шу·мя·щия
пълен член на·шу·мя·щи·ят
женски род на·шу·мя·ща
членувано на·шу·мя·ща·та
среден род на·шу·мя·що
членувано на·шу·мя·що·то
множествено число на·шу·мя·щи
членувано на·шу·мя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

на·шу·мей·ки