Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/нароча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола нароча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·ро·ча на·ро·чим
2 лице на·ро·чиш на·ро·чи·те
3 лице на·ро·чи на·ро·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·ро·чих на·ро·чих·ме
2 лице на·ро·чи на·ро·чих·те
3 лице на·ро·чи на·ро·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·ро·чех на·ро·чех·ме
2 лице на·ро·че·ше на·ро·чех·те
3 лице на·ро·че·ше на·ро·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нарочил съм нарочила съм нарочило съм нарочили сме
2 лице нарочил си нарочила си нарочило си нарочили сте
3 лице нарочил е нарочила е нарочило е нарочили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях нарочил бях нарочила бях нарочило бяхме нарочили
2 лице беше нарочил беше нарочила беше нарочило бяхте нарочили
3 лице беше нарочил беше нарочила беше нарочило бяха нарочили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще нароча ще нарочим
2 лице ще нарочиш ще нарочите
3 лице ще нарочи ще нарочат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм нарочил ще съм нарочила ще съм нарочило ще сме нарочили
2 лице ще си нарочил ще си нарочила ще си нарочило ще сте нарочили
3 лице ще е нарочил ще е нарочила ще е нарочило ще са нарочили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да нароча щяхме да нарочим
2 лице щеше да нарочиш щяхте да нарочите
3 лице щеше да нарочи щяха да нарочат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм нарочил щях да съм нарочила щях да съм нарочило щяхме да сме нарочили
2 лице щеше да си нарочил щеше да си нарочила щеше да си нарочило щяхте да сте нарочили
3 лице щеше да е нарочил щеше да е нарочила щеше да е нарочило щяха да са нарочили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нарочел съм нарочела съм нарочело съм нарочели сме
2 лице нарочел си нарочела си нарочело си нарочели сте
3 лице нарочел (е) нарочела (е) нарочело (е) нарочели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нарочил съм нарочила съм нарочило съм нарочили сме
2 лице нарочил си нарочила си нарочило си нарочили сте
3 лице нарочил (е) нарочила (е) нарочило (е) нарочили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм нарочил била съм нарочила било съм нарочило били сме нарочили
2 лице бил си нарочил била си нарочила било си нарочило били сте нарочили
3 лице бил (е) нарочил била (е) нарочила било (е) нарочило били (са) нарочили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да нароча щяла съм да нароча щяло съм да нароча щели сме да нарочим
2 лице щял си да нарочиш щяла си да нарочиш щяло си да нарочиш щели сте да нарочите
3 лице щял (е) да нарочи щяла (е) да нарочи щяло (е) да нарочи щели (са) да нарочат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм нарочил щяла съм да съм нарочила щяло съм да съм нарочило щели сме да сме нарочили
2 лице щял си да си нарочил щяла си да си нарочила щяло си да си нарочило щели сте да сте нарочили
3 лице щял (е) да е нарочил щяла (е) да е нарочила щяло (е) да е нарочило щели (са) да са нарочили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих нарочил бих нарочила бих нарочило бихме нарочили
2 лице би нарочил би нарочила би нарочило бихте нарочили
3 лице би нарочил би нарочила би нарочило биха нарочили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
на·ро·чи на·ро·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·ро·чен
непълен член на·ро·че·ния
пълен член на·ро·че·ни·ят
женски род на·ро·че·на
членувано на·ро·че·на·та
среден род на·ро·че·но
членувано на·ро·че·но·то
множествено число на·ро·че·ни
членувано на·ро·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·ро·чил
непълен член на·ро·чи·лия
пълен член на·ро·чи·ли·ят
женски род на·ро·чи·ла
членувано на·ро·чи·ла·та
среден род на·ро·чи·ло
членувано на·ро·чи·ло·то
множествено число на·ро·чи·ли
членувано на·ро·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·ро·чел
непълен член на·ро·че·лия
пълен член на·ро·че·ли·ят
женски род на·ро·че·ла
членувано на·ро·че·ла·та
среден род на·ро·че·ло
членувано на·ро·че·ло·то
множествено число на·ро·че·ли
членувано на·ро·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·ро·чещ
непълен член на·ро·че·щия
пълен член на·ро·че·щи·ят
женски род на·ро·че·ща
членувано на·ро·че·ща·та
среден род на·ро·че·що
членувано на·ро·че·що·то
множествено число на·ро·че·щи
членувано на·ро·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

на·ро·чей·ки