Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/напътя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола напътя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·пъ·тя на·пъ·тим
2 лице на·пъ·тиш на·пъ·ти·те
3 лице на·пъ·ти на·пъ·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·пъ·тих на·пъ·тих·ме
2 лице на·пъ·ти на·пъ·тих·те
3 лице на·пъ·ти на·пъ·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·пъ·тех на·пъ·тех·ме
2 лице на·пъ·те·ше на·пъ·тех·те
3 лице на·пъ·те·ше на·пъ·те·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напътил съм напътила съм напътило съм напътили сме
2 лице напътил си напътила си напътило си напътили сте
3 лице напътил е напътила е напътило е напътили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях напътил бях напътила бях напътило бяхме напътили
2 лице беше напътил беше напътила беше напътило бяхте напътили
3 лице беше напътил беше напътила беше напътило бяха напътили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще напътя ще напътим
2 лице ще напътиш ще напътите
3 лице ще напъти ще напътят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм напътил ще съм напътила ще съм напътило ще сме напътили
2 лице ще си напътил ще си напътила ще си напътило ще сте напътили
3 лице ще е напътил ще е напътила ще е напътило ще са напътили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да напътя щяхме да напътим
2 лице щеше да напътиш щяхте да напътите
3 лице щеше да напъти щяха да напътят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм напътил щях да съм напътила щях да съм напътило щяхме да сме напътили
2 лице щеше да си напътил щеше да си напътила щеше да си напътило щяхте да сте напътили
3 лице щеше да е напътил щеше да е напътила щеше да е напътило щяха да са напътили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напътел съм напътела съм напътело съм напътели сме
2 лице напътел си напътела си напътело си напътели сте
3 лице напътел (е) напътела (е) напътело (е) напътели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напътил съм напътила съм напътило съм напътили сме
2 лице напътил си напътила си напътило си напътили сте
3 лице напътил (е) напътила (е) напътило (е) напътили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм напътил била съм напътила било съм напътило били сме напътили
2 лице бил си напътил била си напътила било си напътило били сте напътили
3 лице бил (е) напътил била (е) напътила било (е) напътило били (са) напътили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да напътя щяла съм да напътя щяло съм да напътя щели сме да напътим
2 лице щял си да напътиш щяла си да напътиш щяло си да напътиш щели сте да напътите
3 лице щял (е) да напъти щяла (е) да напъти щяло (е) да напъти щели (са) да напътят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм напътил щяла съм да съм напътила щяло съм да съм напътило щели сме да сме напътили
2 лице щял си да си напътил щяла си да си напътила щяло си да си напътило щели сте да сте напътили
3 лице щял (е) да е напътил щяла (е) да е напътила щяло (е) да е напътило щели (са) да са напътили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих напътил бих напътила бих напътило бихме напътили
2 лице би напътил би напътила би напътило бихте напътили
3 лице би напътил би напътила би напътило биха напътили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
на·пъ·ти на·пъ·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·пъ·тен
непълен член на·пъ·те·ния
пълен член на·пъ·те·ни·ят
женски род на·пъ·те·на
членувано на·пъ·те·на·та
среден род на·пъ·те·но
членувано на·пъ·те·но·то
множествено число на·пъ·те·ни
членувано на·пъ·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·пъ·тил
непълен член на·пъ·ти·лия
пълен член на·пъ·ти·ли·ят
женски род на·пъ·ти·ла
членувано на·пъ·ти·ла·та
среден род на·пъ·ти·ло
членувано на·пъ·ти·ло·то
множествено число на·пъ·ти·ли
членувано на·пъ·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·пъ·тел
непълен член на·пъ·те·лия
пълен член на·пъ·те·ли·ят
женски род на·пъ·те·ла
членувано на·пъ·те·ла·та
среден род на·пъ·те·ло
членувано на·пъ·те·ло·то
множествено число на·пъ·те·ли
членувано на·пъ·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·пъ·тещ
непълен член на·пъ·те·щия
пълен член на·пъ·те·щи·ят
женски род на·пъ·те·ща
членувано на·пъ·те·ща·та
среден род на·пъ·те·що
членувано на·пъ·те·що·то
множествено число на·пъ·те·щи
членувано на·пъ·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

на·пъ·тей·ки