Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/наплюнча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола наплюнча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице нап·люн·ча нап·люн·чим
2 лице нап·люн·чиш нап·люн·чи·те
3 лице нап·люн·чи нап·люн·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице нап·люн·чих нап·люн·чих·ме
2 лице нап·люн·чи нап·люн·чих·те
3 лице нап·люн·чи нап·люн·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице нап·люн·чех нап·люн·чех·ме
2 лице нап·люн·че·ше нап·люн·чех·те
3 лице нап·люн·че·ше нап·люн·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплюнчил съм наплюнчила съм наплюнчило съм наплюнчили сме
2 лице наплюнчил си наплюнчила си наплюнчило си наплюнчили сте
3 лице наплюнчил е наплюнчила е наплюнчило е наплюнчили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наплюнчил бях наплюнчила бях наплюнчило бяхме наплюнчили
2 лице беше наплюнчил беше наплюнчила беше наплюнчило бяхте наплюнчили
3 лице беше наплюнчил беше наплюнчила беше наплюнчило бяха наплюнчили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще наплюнча ще наплюнчим
2 лице ще наплюнчиш ще наплюнчите
3 лице ще наплюнчи ще наплюнчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наплюнчил ще съм наплюнчила ще съм наплюнчило ще сме наплюнчили
2 лице ще си наплюнчил ще си наплюнчила ще си наплюнчило ще сте наплюнчили
3 лице ще е наплюнчил ще е наплюнчила ще е наплюнчило ще са наплюнчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да наплюнча щяхме да наплюнчим
2 лице щеше да наплюнчиш щяхте да наплюнчите
3 лице щеше да наплюнчи щяха да наплюнчат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наплюнчил щях да съм наплюнчила щях да съм наплюнчило щяхме да сме наплюнчили
2 лице щеше да си наплюнчил щеше да си наплюнчила щеше да си наплюнчило щяхте да сте наплюнчили
3 лице щеше да е наплюнчил щеше да е наплюнчила щеше да е наплюнчило щяха да са наплюнчили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплюнчел съм наплюнчела съм наплюнчело съм наплюнчели сме
2 лице наплюнчел си наплюнчела си наплюнчело си наплюнчели сте
3 лице наплюнчел (е) наплюнчела (е) наплюнчело (е) наплюнчели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплюнчил съм наплюнчила съм наплюнчило съм наплюнчили сме
2 лице наплюнчил си наплюнчила си наплюнчило си наплюнчили сте
3 лице наплюнчил (е) наплюнчила (е) наплюнчило (е) наплюнчили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наплюнчил била съм наплюнчила било съм наплюнчило били сме наплюнчили
2 лице бил си наплюнчил била си наплюнчила било си наплюнчило били сте наплюнчили
3 лице бил (е) наплюнчил била (е) наплюнчила било (е) наплюнчило били (са) наплюнчили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наплюнча щяла съм да наплюнча щяло съм да наплюнча щели сме да наплюнчим
2 лице щял си да наплюнчиш щяла си да наплюнчиш щяло си да наплюнчиш щели сте да наплюнчите
3 лице щял (е) да наплюнчи щяла (е) да наплюнчи щяло (е) да наплюнчи щели (са) да наплюнчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наплюнчил щяла съм да съм наплюнчила щяло съм да съм наплюнчило щели сме да сме наплюнчили
2 лице щял си да си наплюнчил щяла си да си наплюнчила щяло си да си наплюнчило щели сте да сте наплюнчили
3 лице щял (е) да е наплюнчил щяла (е) да е наплюнчила щяло (е) да е наплюнчило щели (са) да са наплюнчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наплюнчил бих наплюнчила бих наплюнчило бихме наплюнчили
2 лице би наплюнчил би наплюнчила би наплюнчило бихте наплюнчили
3 лице би наплюнчил би наплюнчила би наплюнчило биха наплюнчили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
нап·люн·чи нап·люн·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род нап·люн·чен
непълен член нап·люн·че·ния
пълен член нап·люн·че·ни·ят
женски род нап·люн·че·на
членувано нап·люн·че·на·та
среден род нап·люн·че·но
членувано нап·люн·че·но·то
множествено число нап·люн·че·ни
членувано нап·люн·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род нап·люн·чил
непълен член нап·люн·чи·лия
пълен член нап·люн·чи·ли·ят
женски род нап·люн·чи·ла
членувано нап·люн·чи·ла·та
среден род нап·люн·чи·ло
членувано нап·люн·чи·ло·то
множествено число нап·люн·чи·ли
членувано нап·люн·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род нап·люн·чел
непълен член нап·люн·че·лия
пълен член нап·люн·че·ли·ят
женски род нап·люн·че·ла
членувано нап·люн·че·ла·та
среден род нап·люн·че·ло
членувано нап·люн·че·ло·то
множествено число нап·люн·че·ли
членувано нап·люн·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род нап·люн·чещ
непълен член нап·люн·че·щия
пълен член нап·люн·че·щи·ят
женски род нап·люн·че·ща
членувано нап·люн·че·ща·та
среден род нап·люн·че·що
членувано нап·люн·че·що·то
множествено число нап·люн·че·щи
членувано нап·люн·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

нап·люн·чей·ки