Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/набуча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола набуча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·бу·ча на·бу·чим
2 лице на·бу·чиш на·бу·чи·те
3 лице на·бу·чи на·бу·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·бу·чих на·бу·чих·ме
2 лице на·бу·чи на·бу·чих·те
3 лице на·бу·чи на·бу·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·бу·чех на·бу·чех·ме
2 лице на·бу·че·ше на·бу·чех·те
3 лице на·бу·че·ше на·бу·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набучил съм набучила съм набучило съм набучили сме
2 лице набучил си набучила си набучило си набучили сте
3 лице набучил е набучила е набучило е набучили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях набучил бях набучила бях набучило бяхме набучили
2 лице беше набучил беше набучила беше набучило бяхте набучили
3 лице беше набучил беше набучила беше набучило бяха набучили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще набуча ще набучим
2 лице ще набучиш ще набучите
3 лице ще набучи ще набучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм набучил ще съм набучила ще съм набучило ще сме набучили
2 лице ще си набучил ще си набучила ще си набучило ще сте набучили
3 лице ще е набучил ще е набучила ще е набучило ще са набучили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да набуча щяхме да набучим
2 лице щеше да набучиш щяхте да набучите
3 лице щеше да набучи щяха да набучат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм набучил щях да съм набучила щях да съм набучило щяхме да сме набучили
2 лице щеше да си набучил щеше да си набучила щеше да си набучило щяхте да сте набучили
3 лице щеше да е набучил щеше да е набучила щеше да е набучило щяха да са набучили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набучел съм набучела съм набучело съм набучели сме
2 лице набучел си набучела си набучело си набучели сте
3 лице набучел (е) набучела (е) набучело (е) набучели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набучил съм набучила съм набучило съм набучили сме
2 лице набучил си набучила си набучило си набучили сте
3 лице набучил (е) набучила (е) набучило (е) набучили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм набучил била съм набучила било съм набучило били сме набучили
2 лице бил си набучил била си набучила било си набучило били сте набучили
3 лице бил (е) набучил била (е) набучила било (е) набучило били (са) набучили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да набуча щяла съм да набуча щяло съм да набуча щели сме да набучим
2 лице щял си да набучиш щяла си да набучиш щяло си да набучиш щели сте да набучите
3 лице щял (е) да набучи щяла (е) да набучи щяло (е) да набучи щели (са) да набучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм набучил щяла съм да съм набучила щяло съм да съм набучило щели сме да сме набучили
2 лице щял си да си набучил щяла си да си набучила щяло си да си набучило щели сте да сте набучили
3 лице щял (е) да е набучил щяла (е) да е набучила щяло (е) да е набучило щели (са) да са набучили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих набучил бих набучила бих набучило бихме набучили
2 лице би набучил би набучила би набучило бихте набучили
3 лице би набучил би набучила би набучило биха набучили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
на·бу·чи на·бу·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·бу·чен
непълен член на·бу·че·ния
пълен член на·бу·че·ни·ят
женски род на·бу·че·на
членувано на·бу·че·на·та
среден род на·бу·че·но
членувано на·бу·че·но·то
множествено число на·бу·че·ни
членувано на·бу·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·бу·чил
непълен член на·бу·чи·лия
пълен член на·бу·чи·ли·ят
женски род на·бу·чи·ла
членувано на·бу·чи·ла·та
среден род на·бу·чи·ло
членувано на·бу·чи·ло·то
множествено число на·бу·чи·ли
членувано на·бу·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·бу·чел
непълен член на·бу·че·лия
пълен член на·бу·че·ли·ят
женски род на·бу·че·ла
членувано на·бу·че·ла·та
среден род на·бу·че·ло
членувано на·бу·че·ло·то
множествено число на·бу·че·ли
членувано на·бу·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·бу·чещ
непълен член на·бу·че·щия
пълен член на·бу·че·щи·ят
женски род на·бу·че·ща
членувано на·бу·че·ща·та
среден род на·бу·че·що
членувано на·бу·че·що·то
множествено число на·бу·че·щи
членувано на·бу·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

на·бу·чей·ки