Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/лицемерствувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола лицемерствувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ли·це·мер·с·т·ву·вам ли·це·мер·с·т·ву·ва·ме
2 лице ли·це·мер·с·т·ву·ваш ли·це·мер·с·т·ву·ва·те
3 лице ли·це·мер·с·т·ву·ва ли·це·мер·с·т·ву·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ли·це·мер·с·т·ву·вах ли·це·мер·с·т·ву·вах·ме
2 лице ли·це·мер·с·т·ву·ва ли·це·мер·с·т·ву·вах·те
3 лице ли·це·мер·с·т·ву·ва ли·це·мер·с·т·ву·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ли·це·мер·с·т·ву·вах ли·це·мер·с·т·ву·вах·ме
2 лице ли·це·мер·с·т·ву·ва·ше ли·це·мер·с·т·ву·вах·те
3 лице ли·це·мер·с·т·ву·ва·ше ли·це·мер·с·т·ву·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лицемерствувал съм лицемерствувала съм лицемерствувало съм лицемерствували сме
2 лице лицемерствувал си лицемерствувала си лицемерствувало си лицемерствували сте
3 лице лицемерствувал е лицемерствувала е лицемерствувало е лицемерствували са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях лицемерствувал бях лицемерствувала бях лицемерствувало бяхме лицемерствували
2 лице беше лицемерствувал беше лицемерствувала беше лицемерствувало бяхте лицемерствували
3 лице беше лицемерствувал беше лицемерствувала беше лицемерствувало бяха лицемерствували


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще лицемерствувам ще лицемерствуваме
2 лице ще лицемерствуваш ще лицемерствувате
3 лице ще лицемерствува ще лицемерствуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм лицемерствувал ще съм лицемерствувала ще съм лицемерствувало ще сме лицемерствували
2 лице ще си лицемерствувал ще си лицемерствувала ще си лицемерствувало ще сте лицемерствували
3 лице ще е лицемерствувал ще е лицемерствувала ще е лицемерствувало ще са лицемерствували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да лицемерствувам щяхме да лицемерствуваме
2 лице щеше да лицемерствуваш щяхте да лицемерствувате
3 лице щеше да лицемерствува щяха да лицемерствуват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм лицемерствувал щях да съм лицемерствувала щях да съм лицемерствувало щяхме да сме лицемерствували
2 лице щеше да си лицемерствувал щеше да си лицемерствувала щеше да си лицемерствувало щяхте да сте лицемерствували
3 лице щеше да е лицемерствувал щеше да е лицемерствувала щеше да е лицемерствувало щяха да са лицемерствували


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лицемерствувал съм лицемерствувала съм лицемерствувало съм лицемерствували сме
2 лице лицемерствувал си лицемерствувала си лицемерствувало си лицемерствували сте
3 лице лицемерствувал (е) лицемерствувала (е) лицемерствувало (е) лицемерствували (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лицемерствувал съм лицемерствувала съм лицемерствувало съм лицемерствували сме
2 лице лицемерствувал си лицемерствувала си лицемерствувало си лицемерствували сте
3 лице лицемерствувал (е) лицемерствувала (е) лицемерствувало (е) лицемерствували (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм лицемерствувал била съм лицемерствувала било съм лицемерствувало били сме лицемерствували
2 лице бил си лицемерствувал била си лицемерствувала било си лицемерствувало били сте лицемерствували
3 лице бил (е) лицемерствувал била (е) лицемерствувала било (е) лицемерствувало били (са) лицемерствували


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да лицемерствувам щяла съм да лицемерствувам щяло съм да лицемерствувам щели сме да лицемерствуваме
2 лице щял си да лицемерствуваш щяла си да лицемерствуваш щяло си да лицемерствуваш щели сте да лицемерствувате
3 лице щял (е) да лицемерствува щяла (е) да лицемерствува щяло (е) да лицемерствува щели (са) да лицемерствуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм лицемерствувал щяла съм да съм лицемерствувала щяло съм да съм лицемерствувало щели сме да сме лицемерствували
2 лице щял си да си лицемерствувал щяла си да си лицемерствувала щяло си да си лицемерствувало щели сте да сте лицемерствували
3 лице щял (е) да е лицемерствувал щяла (е) да е лицемерствувала щяло (е) да е лицемерствувало щели (са) да са лицемерствували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих лицемерствувал бих лицемерствувала бих лицемерствувало бихме лицемерствували
2 лице би лицемерствувал би лицемерствувала би лицемерствувало бихте лицемерствували
3 лице би лицемерствувал би лицемерствувала би лицемерствувало биха лицемерствували


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ли·це·мер·с·т·ву·вай ли·це·мер·с·т·ву·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ли·це·мер·с·т·ву·ван
непълен член ли·це·мер·с·т·ву·ва·ния
пълен член ли·це·мер·с·т·ву·ва·ни·ят
женски род ли·це·мер·с·т·ву·ва·на
членувано ли·це·мер·с·т·ву·ва·на·та
среден род ли·це·мер·с·т·ву·ва·но
членувано ли·це·мер·с·т·ву·ва·но·то
множествено число ли·це·мер·с·т·ву·ва·ни
членувано ли·це·мер·с·т·ву·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ли·це·мер·с·т·ву·вал
непълен член ли·це·мер·с·т·ву·ва·лия
пълен член ли·це·мер·с·т·ву·ва·ли·ят
женски род ли·це·мер·с·т·ву·ва·ла
членувано ли·це·мер·с·т·ву·ва·ла·та
среден род ли·це·мер·с·т·ву·ва·ло
членувано ли·це·мер·с·т·ву·ва·ло·то
множествено число ли·це·мер·с·т·ву·ва·ли
членувано ли·це·мер·с·т·ву·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ли·це·мер·с·т·ву·вал
непълен член ли·це·мер·с·т·ву·ва·лия
пълен член ли·це·мер·с·т·ву·ва·ли·ят
женски род ли·це·мер·с·т·ву·ва·ла
членувано ли·це·мер·с·т·ву·ва·ла·та
среден род ли·це·мер·с·т·ву·ва·ло
членувано ли·це·мер·с·т·ву·ва·ло·то
множествено число ли·це·мер·с·т·ву·ва·ли
членувано ли·це·мер·с·т·ву·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ли·це·мер·с·т·ву·ващ
непълен член ли·це·мер·с·т·ву·ва·щия
пълен член ли·це·мер·с·т·ву·ва·щи·ят
женски род ли·це·мер·с·т·ву·ва·ща
членувано ли·це·мер·с·т·ву·ва·ща·та
среден род ли·це·мер·с·т·ву·ва·що
членувано ли·це·мер·с·т·ву·ва·що·то
множествено число ли·це·мер·с·т·ву·ва·щи
членувано ли·це·мер·с·т·ву·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ли·це·мер·с·т·ву·вай·ки