Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/кумя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола кумя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ку·мя ку·мим
2 лице ку·миш ку·ми·те
3 лице ку·ми ку·мят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ку·мих ку·мих·ме
2 лице ку·ми ку·мих·те
3 лице ку·ми ку·ми·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ку·мех ку·мех·ме
2 лице ку·ме·ше ку·мех·те
3 лице ку·ме·ше ку·ме·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кумил съм кумила съм кумило съм кумили сме
2 лице кумил си кумила си кумило си кумили сте
3 лице кумил е кумила е кумило е кумили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кумил бях кумила бях кумило бяхме кумили
2 лице беше кумил беше кумила беше кумило бяхте кумили
3 лице беше кумил беше кумила беше кумило бяха кумили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще кумя ще кумим
2 лице ще кумиш ще кумите
3 лице ще куми ще кумят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кумил ще съм кумила ще съм кумило ще сме кумили
2 лице ще си кумил ще си кумила ще си кумило ще сте кумили
3 лице ще е кумил ще е кумила ще е кумило ще са кумили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да кумя щяхме да кумим
2 лице щеше да кумиш щяхте да кумите
3 лице щеше да куми щяха да кумят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кумил щях да съм кумила щях да съм кумило щяхме да сме кумили
2 лице щеше да си кумил щеше да си кумила щеше да си кумило щяхте да сте кумили
3 лице щеше да е кумил щеше да е кумила щеше да е кумило щяха да са кумили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кумел съм кумела съм кумело съм кумели сме
2 лице кумел си кумела си кумело си кумели сте
3 лице кумел (е) кумела (е) кумело (е) кумели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кумил съм кумила съм кумило съм кумили сме
2 лице кумил си кумила си кумило си кумили сте
3 лице кумил (е) кумила (е) кумило (е) кумили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кумил била съм кумила било съм кумило били сме кумили
2 лице бил си кумил била си кумила било си кумило били сте кумили
3 лице бил (е) кумил била (е) кумила било (е) кумило били (са) кумили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кумя щяла съм да кумя щяло съм да кумя щели сме да кумим
2 лице щял си да кумиш щяла си да кумиш щяло си да кумиш щели сте да кумите
3 лице щял (е) да куми щяла (е) да куми щяло (е) да куми щели (са) да кумят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кумил щяла съм да съм кумила щяло съм да съм кумило щели сме да сме кумили
2 лице щял си да си кумил щяла си да си кумила щяло си да си кумило щели сте да сте кумили
3 лице щял (е) да е кумил щяла (е) да е кумила щяло (е) да е кумило щели (са) да са кумили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кумил бих кумила бих кумило бихме кумили
2 лице би кумил би кумила би кумило бихте кумили
3 лице би кумил би кумила би кумило биха кумили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ку·ми ку·ме·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ку·мен
непълен член ку·ме·ния
пълен член ку·ме·ни·ят
женски род ку·ме·на
членувано ку·ме·на·та
среден род ку·ме·но
членувано ку·ме·но·то
множествено число ку·ме·ни
членувано ку·ме·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ку·мил
непълен член ку·ми·лия
пълен член ку·ми·ли·ят
женски род ку·ми·ла
членувано ку·ми·ла·та
среден род ку·ми·ло
членувано ку·ми·ло·то
множествено число ку·ми·ли
членувано ку·ми·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ку·мел
непълен член ку·ме·лия
пълен член ку·ме·ли·ят
женски род ку·ме·ла
членувано ку·ме·ла·та
среден род ку·ме·ло
членувано ку·ме·ло·то
множествено число ку·ме·ли
членувано ку·ме·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ку·мещ
непълен член ку·ме·щия
пълен член ку·ме·щи·ят
женски род ку·ме·ща
членувано ку·ме·ща·та
среден род ку·ме·що
членувано ку·ме·що·то
множествено число ку·ме·щи
членувано ку·ме·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ку·мей·ки