Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/кумувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола кумувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ку·му·вам ку·му·ва·ме
2 лице ку·му·ваш ку·му·ва·те
3 лице ку·му·ва ку·му·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ку·му·вах ку·му·вах·ме
2 лице ку·му·ва ку·му·вах·те
3 лице ку·му·ва ку·му·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ку·му·вах ку·му·вах·ме
2 лице ку·му·ва·ше ку·му·вах·те
3 лице ку·му·ва·ше ку·му·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кумувал съм кумувала съм кумувало съм кумували сме
2 лице кумувал си кумувала си кумувало си кумували сте
3 лице кумувал е кумувала е кумувало е кумували са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кумувал бях кумувала бях кумувало бяхме кумували
2 лице беше кумувал беше кумувала беше кумувало бяхте кумували
3 лице беше кумувал беше кумувала беше кумувало бяха кумували


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще кумувам ще кумуваме
2 лице ще кумуваш ще кумувате
3 лице ще кумува ще кумуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кумувал ще съм кумувала ще съм кумувало ще сме кумували
2 лице ще си кумувал ще си кумувала ще си кумувало ще сте кумували
3 лице ще е кумувал ще е кумувала ще е кумувало ще са кумували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да кумувам щяхме да кумуваме
2 лице щеше да кумуваш щяхте да кумувате
3 лице щеше да кумува щяха да кумуват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кумувал щях да съм кумувала щях да съм кумувало щяхме да сме кумували
2 лице щеше да си кумувал щеше да си кумувала щеше да си кумувало щяхте да сте кумували
3 лице щеше да е кумувал щеше да е кумувала щеше да е кумувало щяха да са кумували


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кумувал съм кумувала съм кумувало съм кумували сме
2 лице кумувал си кумувала си кумувало си кумували сте
3 лице кумувал (е) кумувала (е) кумувало (е) кумували (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кумувал съм кумувала съм кумувало съм кумували сме
2 лице кумувал си кумувала си кумувало си кумували сте
3 лице кумувал (е) кумувала (е) кумувало (е) кумували (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кумувал била съм кумувала било съм кумувало били сме кумували
2 лице бил си кумувал била си кумувала било си кумувало били сте кумували
3 лице бил (е) кумувал била (е) кумувала било (е) кумувало били (са) кумували


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кумувам щяла съм да кумувам щяло съм да кумувам щели сме да кумуваме
2 лице щял си да кумуваш щяла си да кумуваш щяло си да кумуваш щели сте да кумувате
3 лице щял (е) да кумува щяла (е) да кумува щяло (е) да кумува щели (са) да кумуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кумувал щяла съм да съм кумувала щяло съм да съм кумувало щели сме да сме кумували
2 лице щял си да си кумувал щяла си да си кумувала щяло си да си кумувало щели сте да сте кумували
3 лице щял (е) да е кумувал щяла (е) да е кумувала щяло (е) да е кумувало щели (са) да са кумували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кумувал бих кумувала бих кумувало бихме кумували
2 лице би кумувал би кумувала би кумувало бихте кумували
3 лице би кумувал би кумувала би кумувало биха кумували


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ку·му·вай ку·му·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ку·му·ван
непълен член ку·му·ва·ния
пълен член ку·му·ва·ни·ят
женски род ку·му·ва·на
членувано ку·му·ва·на·та
среден род ку·му·ва·но
членувано ку·му·ва·но·то
множествено число ку·му·ва·ни
членувано ку·му·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ку·му·вал
непълен член ку·му·ва·лия
пълен член ку·му·ва·ли·ят
женски род ку·му·ва·ла
членувано ку·му·ва·ла·та
среден род ку·му·ва·ло
членувано ку·му·ва·ло·то
множествено число ку·му·ва·ли
членувано ку·му·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ку·му·вал
непълен член ку·му·ва·лия
пълен член ку·му·ва·ли·ят
женски род ку·му·ва·ла
членувано ку·му·ва·ла·та
среден род ку·му·ва·ло
членувано ку·му·ва·ло·то
множествено число ку·му·ва·ли
членувано ку·му·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ку·му·ващ
непълен член ку·му·ва·щия
пълен член ку·му·ва·щи·ят
женски род ку·му·ва·ща
членувано ку·му·ва·ща·та
среден род ку·му·ва·що
членувано ку·му·ва·що·то
множествено число ку·му·ва·щи
членувано ку·му·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ку·му·вай·ки