Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/кощунствам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола кощунствам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ко·щун·с·т·вам ко·щун·с·т·ва·ме
2 лице ко·щун·с·т·ваш ко·щун·с·т·ва·те
3 лице ко·щун·с·т·ва ко·щун·с·т·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ко·щун·с·т·вах ко·щун·с·т·вах·ме
2 лице ко·щун·с·т·ва ко·щун·с·т·вах·те
3 лице ко·щун·с·т·ва ко·щун·с·т·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ко·щун·с·т·вах ко·щун·с·т·вах·ме
2 лице ко·щун·с·т·ва·ше ко·щун·с·т·вах·те
3 лице ко·щун·с·т·ва·ше ко·щун·с·т·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кощунствал съм кощунствала съм кощунствало съм кощунствали сме
2 лице кощунствал си кощунствала си кощунствало си кощунствали сте
3 лице кощунствал е кощунствала е кощунствало е кощунствали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кощунствал бях кощунствала бях кощунствало бяхме кощунствали
2 лице беше кощунствал беше кощунствала беше кощунствало бяхте кощунствали
3 лице беше кощунствал беше кощунствала беше кощунствало бяха кощунствали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще кощунствам ще кощунстваме
2 лице ще кощунстваш ще кощунствате
3 лице ще кощунства ще кощунстват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кощунствал ще съм кощунствала ще съм кощунствало ще сме кощунствали
2 лице ще си кощунствал ще си кощунствала ще си кощунствало ще сте кощунствали
3 лице ще е кощунствал ще е кощунствала ще е кощунствало ще са кощунствали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да кощунствам щяхме да кощунстваме
2 лице щеше да кощунстваш щяхте да кощунствате
3 лице щеше да кощунства щяха да кощунстват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кощунствал щях да съм кощунствала щях да съм кощунствало щяхме да сме кощунствали
2 лице щеше да си кощунствал щеше да си кощунствала щеше да си кощунствало щяхте да сте кощунствали
3 лице щеше да е кощунствал щеше да е кощунствала щеше да е кощунствало щяха да са кощунствали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кощунствал съм кощунствала съм кощунствало съм кощунствали сме
2 лице кощунствал си кощунствала си кощунствало си кощунствали сте
3 лице кощунствал (е) кощунствала (е) кощунствало (е) кощунствали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кощунствал съм кощунствала съм кощунствало съм кощунствали сме
2 лице кощунствал си кощунствала си кощунствало си кощунствали сте
3 лице кощунствал (е) кощунствала (е) кощунствало (е) кощунствали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кощунствал била съм кощунствала било съм кощунствало били сме кощунствали
2 лице бил си кощунствал била си кощунствала било си кощунствало били сте кощунствали
3 лице бил (е) кощунствал била (е) кощунствала било (е) кощунствало били (са) кощунствали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кощунствам щяла съм да кощунствам щяло съм да кощунствам щели сме да кощунстваме
2 лице щял си да кощунстваш щяла си да кощунстваш щяло си да кощунстваш щели сте да кощунствате
3 лице щял (е) да кощунства щяла (е) да кощунства щяло (е) да кощунства щели (са) да кощунстват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кощунствал щяла съм да съм кощунствала щяло съм да съм кощунствало щели сме да сме кощунствали
2 лице щял си да си кощунствал щяла си да си кощунствала щяло си да си кощунствало щели сте да сте кощунствали
3 лице щял (е) да е кощунствал щяла (е) да е кощунствала щяло (е) да е кощунствало щели (са) да са кощунствали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кощунствал бих кощунствала бих кощунствало бихме кощунствали
2 лице би кощунствал би кощунствала би кощунствало бихте кощунствали
3 лице би кощунствал би кощунствала би кощунствало биха кощунствали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ко·щун·с·т·вай ко·щун·с·т·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ко·щун·с·т·ван
непълен член ко·щун·с·т·ва·ния
пълен член ко·щун·с·т·ва·ни·ят
женски род ко·щун·с·т·ва·на
членувано ко·щун·с·т·ва·на·та
среден род ко·щун·с·т·ва·но
членувано ко·щун·с·т·ва·но·то
множествено число ко·щун·с·т·ва·ни
членувано ко·щун·с·т·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ко·щун·с·т·вал
непълен член ко·щун·с·т·ва·лия
пълен член ко·щун·с·т·ва·ли·ят
женски род ко·щун·с·т·ва·ла
членувано ко·щун·с·т·ва·ла·та
среден род ко·щун·с·т·ва·ло
членувано ко·щун·с·т·ва·ло·то
множествено число ко·щун·с·т·ва·ли
членувано ко·щун·с·т·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ко·щун·с·т·вал
непълен член ко·щун·с·т·ва·лия
пълен член ко·щун·с·т·ва·ли·ят
женски род ко·щун·с·т·ва·ла
членувано ко·щун·с·т·ва·ла·та
среден род ко·щун·с·т·ва·ло
членувано ко·щун·с·т·ва·ло·то
множествено число ко·щун·с·т·ва·ли
членувано ко·щун·с·т·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ко·щун·с·т·ващ
непълен член ко·щун·с·т·ва·щия
пълен член ко·щун·с·т·ва·щи·ят
женски род ко·щун·с·т·ва·ща
членувано ко·щун·с·т·ва·ща·та
среден род ко·щун·с·т·ва·що
членувано ко·щун·с·т·ва·що·то
множествено число ко·щун·с·т·ва·щи
членувано ко·щун·с·т·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ко·щун·с·т·вай·ки