Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/конфузя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола конфузя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице кон·фу·зя кон·фу·зим
2 лице кон·фу·зиш кон·фу·зи·те
3 лице кон·фу·зи кон·фу·зят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице кон·фу·зих кон·фу·зих·ме
2 лице кон·фу·зи кон·фу·зих·те
3 лице кон·фу·зи кон·фу·зи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице кон·фу·зех кон·фу·зех·ме
2 лице кон·фу·зе·ше кон·фу·зех·те
3 лице кон·фу·зе·ше кон·фу·зе·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице конфузил съм конфузила съм конфузило съм конфузили сме
2 лице конфузил си конфузила си конфузило си конфузили сте
3 лице конфузил е конфузила е конфузило е конфузили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях конфузил бях конфузила бях конфузило бяхме конфузили
2 лице беше конфузил беше конфузила беше конфузило бяхте конфузили
3 лице беше конфузил беше конфузила беше конфузило бяха конфузили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще конфузя ще конфузим
2 лице ще конфузиш ще конфузите
3 лице ще конфузи ще конфузят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм конфузил ще съм конфузила ще съм конфузило ще сме конфузили
2 лице ще си конфузил ще си конфузила ще си конфузило ще сте конфузили
3 лице ще е конфузил ще е конфузила ще е конфузило ще са конфузили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да конфузя щяхме да конфузим
2 лице щеше да конфузиш щяхте да конфузите
3 лице щеше да конфузи щяха да конфузят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм конфузил щях да съм конфузила щях да съм конфузило щяхме да сме конфузили
2 лице щеше да си конфузил щеше да си конфузила щеше да си конфузило щяхте да сте конфузили
3 лице щеше да е конфузил щеше да е конфузила щеше да е конфузило щяха да са конфузили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице конфузел съм конфузела съм конфузело съм конфузели сме
2 лице конфузел си конфузела си конфузело си конфузели сте
3 лице конфузел (е) конфузела (е) конфузело (е) конфузели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице конфузил съм конфузила съм конфузило съм конфузили сме
2 лице конфузил си конфузила си конфузило си конфузили сте
3 лице конфузил (е) конфузила (е) конфузило (е) конфузили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм конфузил била съм конфузила било съм конфузило били сме конфузили
2 лице бил си конфузил била си конфузила било си конфузило били сте конфузили
3 лице бил (е) конфузил била (е) конфузила било (е) конфузило били (са) конфузили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да конфузя щяла съм да конфузя щяло съм да конфузя щели сме да конфузим
2 лице щял си да конфузиш щяла си да конфузиш щяло си да конфузиш щели сте да конфузите
3 лице щял (е) да конфузи щяла (е) да конфузи щяло (е) да конфузи щели (са) да конфузят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм конфузил щяла съм да съм конфузила щяло съм да съм конфузило щели сме да сме конфузили
2 лице щял си да си конфузил щяла си да си конфузила щяло си да си конфузило щели сте да сте конфузили
3 лице щял (е) да е конфузил щяла (е) да е конфузила щяло (е) да е конфузило щели (са) да са конфузили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих конфузил бих конфузила бих конфузило бихме конфузили
2 лице би конфузил би конфузила би конфузило бихте конфузили
3 лице би конфузил би конфузила би конфузило биха конфузили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
кон·фу·зи кон·фу·зе·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род кон·фу·зен
непълен член кон·фу·зе·ния
пълен член кон·фу·зе·ни·ят
женски род кон·фу·зе·на
членувано кон·фу·зе·на·та
среден род кон·фу·зе·но
членувано кон·фу·зе·но·то
множествено число кон·фу·зе·ни
членувано кон·фу·зе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род кон·фу·зил
непълен член кон·фу·зи·лия
пълен член кон·фу·зи·ли·ят
женски род кон·фу·зи·ла
членувано кон·фу·зи·ла·та
среден род кон·фу·зи·ло
членувано кон·фу·зи·ло·то
множествено число кон·фу·зи·ли
членувано кон·фу·зи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род кон·фу·зел
непълен член кон·фу·зе·лия
пълен член кон·фу·зе·ли·ят
женски род кон·фу·зе·ла
членувано кон·фу·зе·ла·та
среден род кон·фу·зе·ло
членувано кон·фу·зе·ло·то
множествено число кон·фу·зе·ли
членувано кон·фу·зе·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род кон·фу·зещ
непълен член кон·фу·зе·щия
пълен член кон·фу·зе·щи·ят
женски род кон·фу·зе·ща
членувано кон·фу·зе·ща·та
среден род кон·фу·зе·що
членувано кон·фу·зе·що·то
множествено число кон·фу·зе·щи
членувано кон·фу·зе·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

кон·фу·зей·ки