Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/командировам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола командировам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ко·ман·ди·ро·вам ко·ман·ди·ро·ва·ме
2 лице ко·ман·ди·ро·ваш ко·ман·ди·ро·ва·те
3 лице ко·ман·ди·ро·ва ко·ман·ди·ро·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ко·ман·ди·ро·вах ко·ман·ди·ро·вах·ме
2 лице ко·ман·ди·ро·ва ко·ман·ди·ро·вах·те
3 лице ко·ман·ди·ро·ва ко·ман·ди·ро·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ко·ман·ди·ро·вах ко·ман·ди·ро·вах·ме
2 лице ко·ман·ди·ро·ва·ше ко·ман·ди·ро·вах·те
3 лице ко·ман·ди·ро·ва·ше ко·ман·ди·ро·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице командировал съм командировала съм командировало съм командировали сме
2 лице командировал си командировала си командировало си командировали сте
3 лице командировал е командировала е командировало е командировали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях командировал бях командировала бях командировало бяхме командировали
2 лице беше командировал беше командировала беше командировало бяхте командировали
3 лице беше командировал беше командировала беше командировало бяха командировали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще командировам ще командироваме
2 лице ще командироваш ще командировате
3 лице ще командирова ще командироват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм командировал ще съм командировала ще съм командировало ще сме командировали
2 лице ще си командировал ще си командировала ще си командировало ще сте командировали
3 лице ще е командировал ще е командировала ще е командировало ще са командировали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да командировам щяхме да командироваме
2 лице щеше да командироваш щяхте да командировате
3 лице щеше да командирова щяха да командироват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм командировал щях да съм командировала щях да съм командировало щяхме да сме командировали
2 лице щеше да си командировал щеше да си командировала щеше да си командировало щяхте да сте командировали
3 лице щеше да е командировал щеше да е командировала щеше да е командировало щяха да са командировали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице командировал съм командировала съм командировало съм командировали сме
2 лице командировал си командировала си командировало си командировали сте
3 лице командировал (е) командировала (е) командировало (е) командировали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице командировал съм командировала съм командировало съм командировали сме
2 лице командировал си командировала си командировало си командировали сте
3 лице командировал (е) командировала (е) командировало (е) командировали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм командировал била съм командировала било съм командировало били сме командировали
2 лице бил си командировал била си командировала било си командировало били сте командировали
3 лице бил (е) командировал била (е) командировала било (е) командировало били (са) командировали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да командировам щяла съм да командировам щяло съм да командировам щели сме да командироваме
2 лице щял си да командироваш щяла си да командироваш щяло си да командироваш щели сте да командировате
3 лице щял (е) да командирова щяла (е) да командирова щяло (е) да командирова щели (са) да командироват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм командировал щяла съм да съм командировала щяло съм да съм командировало щели сме да сме командировали
2 лице щял си да си командировал щяла си да си командировала щяло си да си командировало щели сте да сте командировали
3 лице щял (е) да е командировал щяла (е) да е командировала щяло (е) да е командировало щели (са) да са командировали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих командировал бих командировала бих командировало бихме командировали
2 лице би командировал би командировала би командировало бихте командировали
3 лице би командировал би командировала би командировало биха командировали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ко·ман·ди·ро·вай ко·ман·ди·ро·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ко·ман·ди·ро·ван
непълен член ко·ман·ди·ро·ва·ния
пълен член ко·ман·ди·ро·ва·ни·ят
женски род ко·ман·ди·ро·ва·на
членувано ко·ман·ди·ро·ва·на·та
среден род ко·ман·ди·ро·ва·но
членувано ко·ман·ди·ро·ва·но·то
множествено число ко·ман·ди·ро·ва·ни
членувано ко·ман·ди·ро·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ко·ман·ди·ро·вал
непълен член ко·ман·ди·ро·ва·лия
пълен член ко·ман·ди·ро·ва·ли·ят
женски род ко·ман·ди·ро·ва·ла
членувано ко·ман·ди·ро·ва·ла·та
среден род ко·ман·ди·ро·ва·ло
членувано ко·ман·ди·ро·ва·ло·то
множествено число ко·ман·ди·ро·ва·ли
членувано ко·ман·ди·ро·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ко·ман·ди·ро·вал
непълен член ко·ман·ди·ро·ва·лия
пълен член ко·ман·ди·ро·ва·ли·ят
женски род ко·ман·ди·ро·ва·ла
членувано ко·ман·ди·ро·ва·ла·та
среден род ко·ман·ди·ро·ва·ло
членувано ко·ман·ди·ро·ва·ло·то
множествено число ко·ман·ди·ро·ва·ли
членувано ко·ман·ди·ро·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ко·ман·ди·ро·ващ
непълен член ко·ман·ди·ро·ва·щия
пълен член ко·ман·ди·ро·ва·щи·ят
женски род ко·ман·ди·ро·ва·ща
членувано ко·ман·ди·ро·ва·ща·та
среден род ко·ман·ди·ро·ва·що
членувано ко·ман·ди·ро·ва·що·то
множествено число ко·ман·ди·ро·ва·щи
членувано ко·ман·ди·ро·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ко·ман·ди·ро·вай·ки