Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изщавя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изщавя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ща·вя из·ща·вим
2 лице из·ща·виш из·ща·ви·те
3 лице из·ща·ви из·ща·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ща·вих из·ща·вих·ме
2 лице из·ща·ви из·ща·вих·те
3 лице из·ща·ви из·ща·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ща·вех из·ща·вех·ме
2 лице из·ща·ве·ше из·ща·вех·те
3 лице из·ща·ве·ше из·ща·ве·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изщавил съм изщавила съм изщавило съм изщавили сме
2 лице изщавил си изщавила си изщавило си изщавили сте
3 лице изщавил е изщавила е изщавило е изщавили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изщавил бях изщавила бях изщавило бяхме изщавили
2 лице беше изщавил беше изщавила беше изщавило бяхте изщавили
3 лице беше изщавил беше изщавила беше изщавило бяха изщавили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изщавя ще изщавим
2 лице ще изщавиш ще изщавите
3 лице ще изщави ще изщавят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изщавил ще съм изщавила ще съм изщавило ще сме изщавили
2 лице ще си изщавил ще си изщавила ще си изщавило ще сте изщавили
3 лице ще е изщавил ще е изщавила ще е изщавило ще са изщавили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изщавя щяхме да изщавим
2 лице щеше да изщавиш щяхте да изщавите
3 лице щеше да изщави щяха да изщавят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изщавил щях да съм изщавила щях да съм изщавило щяхме да сме изщавили
2 лице щеше да си изщавил щеше да си изщавила щеше да си изщавило щяхте да сте изщавили
3 лице щеше да е изщавил щеше да е изщавила щеше да е изщавило щяха да са изщавили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изщавел съм изщавела съм изщавело съм изщавели сме
2 лице изщавел си изщавела си изщавело си изщавели сте
3 лице изщавел (е) изщавела (е) изщавело (е) изщавели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изщавил съм изщавила съм изщавило съм изщавили сме
2 лице изщавил си изщавила си изщавило си изщавили сте
3 лице изщавил (е) изщавила (е) изщавило (е) изщавили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изщавил била съм изщавила било съм изщавило били сме изщавили
2 лице бил си изщавил била си изщавила било си изщавило били сте изщавили
3 лице бил (е) изщавил била (е) изщавила било (е) изщавило били (са) изщавили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изщавя щяла съм да изщавя щяло съм да изщавя щели сме да изщавим
2 лице щял си да изщавиш щяла си да изщавиш щяло си да изщавиш щели сте да изщавите
3 лице щял (е) да изщави щяла (е) да изщави щяло (е) да изщави щели (са) да изщавят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изщавил щяла съм да съм изщавила щяло съм да съм изщавило щели сме да сме изщавили
2 лице щял си да си изщавил щяла си да си изщавила щяло си да си изщавило щели сте да сте изщавили
3 лице щял (е) да е изщавил щяла (е) да е изщавила щяло (е) да е изщавило щели (са) да са изщавили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изщавил бих изщавила бих изщавило бихме изщавили
2 лице би изщавил би изщавила би изщавило бихте изщавили
3 лице би изщавил би изщавила би изщавило биха изщавили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·ща·ви из·ща·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ща·вен
непълен член из·ща·ве·ния
пълен член из·ща·ве·ни·ят
женски род из·ща·ве·на
членувано из·ща·ве·на·та
среден род из·ща·ве·но
членувано из·ща·ве·но·то
множествено число из·ща·ве·ни
членувано из·ща·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ща·вил
непълен член из·ща·ви·лия
пълен член из·ща·ви·ли·ят
женски род из·ща·ви·ла
членувано из·ща·ви·ла·та
среден род из·ща·ви·ло
членувано из·ща·ви·ло·то
множествено число из·ща·ви·ли
членувано из·ща·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ща·вел
непълен член из·ща·ве·лия
пълен член из·ща·ве·ли·ят
женски род из·ща·ве·ла
членувано из·ща·ве·ла·та
среден род из·ща·ве·ло
членувано из·ща·ве·ло·то
множествено число из·ща·ве·ли
членувано из·ща·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ща·вещ
непълен член из·ща·ве·щия
пълен член из·ща·ве·щи·ят
женски род из·ща·ве·ща
членувано из·ща·ве·ща·та
среден род из·ща·ве·що
членувано из·ща·ве·що·то
множествено число из·ща·ве·щи
членувано из·ща·ве·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·ща·вей·ки