Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изхрущявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изхрущявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·х·ру·щя·вам из·х·ру·щя·ва·ме
2 лице из·х·ру·щя·ваш из·х·ру·щя·ва·те
3 лице из·х·ру·щя·ва из·х·ру·щя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·х·ру·щя·вах из·х·ру·щя·вах·ме
2 лице из·х·ру·щя·ва из·х·ру·щя·вах·те
3 лице из·х·ру·щя·ва из·х·ру·щя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·х·ру·щя·вах из·х·ру·щя·вах·ме
2 лице из·х·ру·щя·ва·ше из·х·ру·щя·вах·те
3 лице из·х·ру·щя·ва·ше из·х·ру·щя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхрущявал съм изхрущявала съм изхрущявало съм изхрущявали сме
2 лице изхрущявал си изхрущявала си изхрущявало си изхрущявали сте
3 лице изхрущявал е изхрущявала е изхрущявало е изхрущявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхрущявал бях изхрущявала бях изхрущявало бяхме изхрущявали
2 лице беше изхрущявал беше изхрущявала беше изхрущявало бяхте изхрущявали
3 лице беше изхрущявал беше изхрущявала беше изхрущявало бяха изхрущявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изхрущявам ще изхрущяваме
2 лице ще изхрущяваш ще изхрущявате
3 лице ще изхрущява ще изхрущяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхрущявал ще съм изхрущявала ще съм изхрущявало ще сме изхрущявали
2 лице ще си изхрущявал ще си изхрущявала ще си изхрущявало ще сте изхрущявали
3 лице ще е изхрущявал ще е изхрущявала ще е изхрущявало ще са изхрущявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изхрущявам щяхме да изхрущяваме
2 лице щеше да изхрущяваш щяхте да изхрущявате
3 лице щеше да изхрущява щяха да изхрущяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхрущявал щях да съм изхрущявала щях да съм изхрущявало щяхме да сме изхрущявали
2 лице щеше да си изхрущявал щеше да си изхрущявала щеше да си изхрущявало щяхте да сте изхрущявали
3 лице щеше да е изхрущявал щеше да е изхрущявала щеше да е изхрущявало щяха да са изхрущявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхрущявал съм изхрущявала съм изхрущявало съм изхрущявали сме
2 лице изхрущявал си изхрущявала си изхрущявало си изхрущявали сте
3 лице изхрущявал (е) изхрущявала (е) изхрущявало (е) изхрущявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхрущявал съм изхрущявала съм изхрущявало съм изхрущявали сме
2 лице изхрущявал си изхрущявала си изхрущявало си изхрущявали сте
3 лице изхрущявал (е) изхрущявала (е) изхрущявало (е) изхрущявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхрущявал била съм изхрущявала било съм изхрущявало били сме изхрущявали
2 лице бил си изхрущявал била си изхрущявала било си изхрущявало били сте изхрущявали
3 лице бил (е) изхрущявал била (е) изхрущявала било (е) изхрущявало били (са) изхрущявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхрущявам щяла съм да изхрущявам щяло съм да изхрущявам щели сме да изхрущяваме
2 лице щял си да изхрущяваш щяла си да изхрущяваш щяло си да изхрущяваш щели сте да изхрущявате
3 лице щял (е) да изхрущява щяла (е) да изхрущява щяло (е) да изхрущява щели (са) да изхрущяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхрущявал щяла съм да съм изхрущявала щяло съм да съм изхрущявало щели сме да сме изхрущявали
2 лице щял си да си изхрущявал щяла си да си изхрущявала щяло си да си изхрущявало щели сте да сте изхрущявали
3 лице щял (е) да е изхрущявал щяла (е) да е изхрущявала щяло (е) да е изхрущявало щели (са) да са изхрущявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхрущявал бих изхрущявала бих изхрущявало бихме изхрущявали
2 лице би изхрущявал би изхрущявала би изхрущявало бихте изхрущявали
3 лице би изхрущявал би изхрущявала би изхрущявало биха изхрущявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·х·ру·щя·вай из·х·ру·щя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·ру·щя·ван
непълен член из·х·ру·щя·ва·ния
пълен член из·х·ру·щя·ва·ни·ят
женски род из·х·ру·щя·ва·на
членувано из·х·ру·щя·ва·на·та
среден род из·х·ру·щя·ва·но
членувано из·х·ру·щя·ва·но·то
множествено число из·х·ру·щя·ва·ни
членувано из·х·ру·щя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·ру·щя·вал
непълен член из·х·ру·щя·ва·лия
пълен член из·х·ру·щя·ва·ли·ят
женски род из·х·ру·щя·ва·ла
членувано из·х·ру·щя·ва·ла·та
среден род из·х·ру·щя·ва·ло
членувано из·х·ру·щя·ва·ло·то
множествено число из·х·ру·щя·ва·ли
членувано из·х·ру·щя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·ру·щя·вал
непълен член из·х·ру·щя·ва·лия
пълен член из·х·ру·щя·ва·ли·ят
женски род из·х·ру·щя·ва·ла
членувано из·х·ру·щя·ва·ла·та
среден род из·х·ру·щя·ва·ло
членувано из·х·ру·щя·ва·ло·то
множествено число из·х·ру·щя·ва·ли
членувано из·х·ру·щя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·ру·щя·ващ
непълен член из·х·ру·щя·ва·щия
пълен член из·х·ру·щя·ва·щи·ят
женски род из·х·ру·щя·ва·ща
членувано из·х·ру·щя·ва·ща·та
среден род из·х·ру·щя·ва·що
членувано из·х·ру·щя·ва·що·то
множествено число из·х·ру·щя·ва·щи
членувано из·х·ру·щя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·х·ру·щя·вай·ки