Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изхрущя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изхрущя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·х·ру·щя из·х·ру·щим
2 лице из·х·ру·щиш из·х·ру·щи·те
3 лице из·х·ру·щи из·х·ру·щят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·х·ру·щях из·х·ру·щях·ме
2 лице из·х·ру·щя из·х·ру·щях·те
3 лице из·х·ру·щя из·х·ру·щя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·х·ру·щях из·х·ру·щях·ме
2 лице из·х·ру·ще·ше из·х·ру·щях·те
3 лице из·х·ру·ще·ше из·х·ру·щя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхрущял съм изхрущяла съм изхрущяло съм изхрущели сме
2 лице изхрущял си изхрущяла си изхрущяло си изхрущели сте
3 лице изхрущял е изхрущяла е изхрущяло е изхрущели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхрущял бях изхрущяла бях изхрущяло бяхме изхрущели
2 лице беше изхрущял беше изхрущяла беше изхрущяло бяхте изхрущели
3 лице беше изхрущял беше изхрущяла беше изхрущяло бяха изхрущели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изхрущя ще изхрущим
2 лице ще изхрущиш ще изхрущите
3 лице ще изхрущи ще изхрущят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхрущял ще съм изхрущяла ще съм изхрущяло ще сме изхрущели
2 лице ще си изхрущял ще си изхрущяла ще си изхрущяло ще сте изхрущели
3 лице ще е изхрущял ще е изхрущяла ще е изхрущяло ще са изхрущели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изхрущя щяхме да изхрущим
2 лице щеше да изхрущиш щяхте да изхрущите
3 лице щеше да изхрущи щяха да изхрущят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхрущял щях да съм изхрущяла щях да съм изхрущяло щяхме да сме изхрущели
2 лице щеше да си изхрущял щеше да си изхрущяла щеше да си изхрущяло щяхте да сте изхрущели
3 лице щеше да е изхрущял щеше да е изхрущяла щеше да е изхрущяло щяха да са изхрущели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхрущял съм изхрущяла съм изхрущяло съм изхрущели сме
2 лице изхрущял си изхрущяла си изхрущяло си изхрущели сте
3 лице изхрущял (е) изхрущяла (е) изхрущяло (е) изхрущели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхрущял съм изхрущяла съм изхрущяло съм изхрущели сме
2 лице изхрущял си изхрущяла си изхрущяло си изхрущели сте
3 лице изхрущял (е) изхрущяла (е) изхрущяло (е) изхрущели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхрущял била съм изхрущяла било съм изхрущяло били сме изхрущели
2 лице бил си изхрущял била си изхрущяла било си изхрущяло били сте изхрущели
3 лице бил (е) изхрущял била (е) изхрущяла било (е) изхрущяло били (са) изхрущели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхрущя щяла съм да изхрущя щяло съм да изхрущя щели сме да изхрущим
2 лице щял си да изхрущиш щяла си да изхрущиш щяло си да изхрущиш щели сте да изхрущите
3 лице щял (е) да изхрущи щяла (е) да изхрущи щяло (е) да изхрущи щели (са) да изхрущят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхрущял щяла съм да съм изхрущяла щяло съм да съм изхрущяло щели сме да сме изхрущели
2 лице щял си да си изхрущял щяла си да си изхрущяла щяло си да си изхрущяло щели сте да сте изхрущели
3 лице щял (е) да е изхрущял щяла (е) да е изхрущяла щяло (е) да е изхрущяло щели (са) да са изхрущели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхрущял бих изхрущяла бих изхрущяло бихме изхрущели
2 лице би изхрущял би изхрущяла би изхрущяло бихте изхрущели
3 лице би изхрущял би изхрущяла би изхрущяло биха изхрущели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·х·ру·щи из·х·ру·ще·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·ру·щян
непълен член из·х·ру·щя·ния
пълен член из·х·ру·щя·ни·ят
женски род из·х·ру·щя·на
членувано из·х·ру·щя·на·та
среден род из·х·ру·щя·но
членувано из·х·ру·щя·но·то
множествено число из·х·ру·ще·ни
членувано из·х·ру·ще·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·ру·щял
непълен член из·х·ру·ще·лия
пълен член из·х·ру·ще·ли·ят
женски род из·х·ру·щя·ла
членувано из·х·ру·щя·ла·та
среден род из·х·ру·щя·ло
членувано из·х·ру·щя·ло·то
множествено число из·х·ру·ще·ли
членувано из·х·ру·ще·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·ру·щял
непълен член из·х·ру·щя·лия
пълен член из·х·ру·щя·ли·ят
женски род из·х·ру·щя·ла
членувано из·х·ру·щя·ла·та
среден род из·х·ру·щя·ло
членувано из·х·ру·щя·ло·то
множествено число из·х·ру·ще·ли
членувано из·х·ру·ще·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·ру·щящ
непълен член из·х·ру·щя·щия
пълен член из·х·ру·щя·щи·ят
женски род из·х·ру·щя·ща
членувано из·х·ру·щя·ща·та
среден род из·х·ру·щя·що
членувано из·х·ру·щя·що·то
множествено число из·х·ру·щя·щи
членувано из·х·ру·щя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·х·ру·щей·ки