Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изхайманя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изхайманя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·хай·ма·ня из·хай·ма·ним
2 лице из·хай·ма·ниш из·хай·ма·ни·те
3 лице из·хай·ма·ни из·хай·ма·нят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·хай·ма·них из·хай·ма·них·ме
2 лице из·хай·ма·ни из·хай·ма·них·те
3 лице из·хай·ма·ни из·хай·ма·ни·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·хай·ма·нях из·хай·ма·нях·ме
2 лице из·хай·ма·не·ше из·хай·ма·нях·те
3 лице из·хай·ма·не·ше из·хай·ма·ня·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайманил съм изхайманила съм изхайманило съм изхайманили сме
2 лице изхайманил си изхайманила си изхайманило си изхайманили сте
3 лице изхайманил е изхайманила е изхайманило е изхайманили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхайманил бях изхайманила бях изхайманило бяхме изхайманили
2 лице беше изхайманил беше изхайманила беше изхайманило бяхте изхайманили
3 лице беше изхайманил беше изхайманила беше изхайманило бяха изхайманили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изхайманя ще изхайманим
2 лице ще изхайманиш ще изхайманите
3 лице ще изхаймани ще изхайманят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхайманил ще съм изхайманила ще съм изхайманило ще сме изхайманили
2 лице ще си изхайманил ще си изхайманила ще си изхайманило ще сте изхайманили
3 лице ще е изхайманил ще е изхайманила ще е изхайманило ще са изхайманили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изхайманя щяхме да изхайманим
2 лице щеше да изхайманиш щяхте да изхайманите
3 лице щеше да изхаймани щяха да изхайманят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхайманил щях да съм изхайманила щях да съм изхайманило щяхме да сме изхайманили
2 лице щеше да си изхайманил щеше да си изхайманила щеше да си изхайманило щяхте да сте изхайманили
3 лице щеше да е изхайманил щеше да е изхайманила щеше да е изхайманило щяха да са изхайманили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайманял съм изхайманяла съм изхайманяло съм изхайманели сме
2 лице изхайманял си изхайманяла си изхайманяло си изхайманели сте
3 лице изхайманял (е) изхайманяла (е) изхайманяло (е) изхайманели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайманил съм изхайманила съм изхайманило съм изхайманили сме
2 лице изхайманил си изхайманила си изхайманило си изхайманили сте
3 лице изхайманил (е) изхайманила (е) изхайманило (е) изхайманили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхайманил била съм изхайманила било съм изхайманило били сме изхайманили
2 лице бил си изхайманил била си изхайманила било си изхайманило били сте изхайманили
3 лице бил (е) изхайманил била (е) изхайманила било (е) изхайманило били (са) изхайманили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхайманя щяла съм да изхайманя щяло съм да изхайманя щели сме да изхайманим
2 лице щял си да изхайманиш щяла си да изхайманиш щяло си да изхайманиш щели сте да изхайманите
3 лице щял (е) да изхаймани щяла (е) да изхаймани щяло (е) да изхаймани щели (са) да изхайманят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхайманил щяла съм да съм изхайманила щяло съм да съм изхайманило щели сме да сме изхайманили
2 лице щял си да си изхайманил щяла си да си изхайманила щяло си да си изхайманило щели сте да сте изхайманили
3 лице щял (е) да е изхайманил щяла (е) да е изхайманила щяло (е) да е изхайманило щели (са) да са изхайманили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхайманил бих изхайманила бих изхайманило бихме изхайманили
2 лице би изхайманил би изхайманила би изхайманило бихте изхайманили
3 лице би изхайманил би изхайманила би изхайманило биха изхайманили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·хай·ма·ни из·хай·ма·не·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·хай·ма·нен
непълен член из·хай·ма·не·ния
пълен член из·хай·ма·не·ни·ят
женски род из·хай·ма·не·на
членувано из·хай·ма·не·на·та
среден род из·хай·ма·не·но
членувано из·хай·ма·не·но·то
множествено число из·хай·ма·не·ни
членувано из·хай·ма·не·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·хай·ма·нил
непълен член из·хай·ма·ни·лия
пълен член из·хай·ма·ни·ли·ят
женски род из·хай·ма·ни·ла
членувано из·хай·ма·ни·ла·та
среден род из·хай·ма·ни·ло
членувано из·хай·ма·ни·ло·то
множествено число из·хай·ма·ни·ли
членувано из·хай·ма·ни·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·хай·ма·нял
непълен член из·хай·ма·ня·лия
пълен член из·хай·ма·ня·ли·ят
женски род из·хай·ма·ня·ла
членувано из·хай·ма·ня·ла·та
среден род из·хай·ма·ня·ло
членувано из·хай·ма·ня·ло·то
множествено число из·хай·ма·не·ли
членувано из·хай·ма·не·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·хай·ма·нящ
непълен член из·хай·ма·ня·щия
пълен член из·хай·ма·ня·щи·ят
женски род из·хай·ма·ня·ща
членувано из·хай·ма·ня·ща·та
среден род из·хай·ма·ня·що
членувано из·хай·ма·ня·що·то
множествено число из·хай·ма·ня·щи
членувано из·хай·ма·ня·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·хай·ма·ней·ки