Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изумявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изумявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изу·мя·вам изу·мя·ва·ме
2 лице изу·мя·ваш изу·мя·ва·те
3 лице изу·мя·ва изу·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изу·мя·вах изу·мя·вах·ме
2 лице изу·мя·ва изу·мя·вах·те
3 лице изу·мя·ва изу·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изу·мя·вах изу·мя·вах·ме
2 лице изу·мя·ва·ше изу·мя·вах·те
3 лице изу·мя·ва·ше изу·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумявал съм изумявала съм изумявало съм изумявали сме
2 лице изумявал си изумявала си изумявало си изумявали сте
3 лице изумявал е изумявала е изумявало е изумявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изумявал бях изумявала бях изумявало бяхме изумявали
2 лице беше изумявал беше изумявала беше изумявало бяхте изумявали
3 лице беше изумявал беше изумявала беше изумявало бяха изумявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изумявам ще изумяваме
2 лице ще изумяваш ще изумявате
3 лице ще изумява ще изумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изумявал ще съм изумявала ще съм изумявало ще сме изумявали
2 лице ще си изумявал ще си изумявала ще си изумявало ще сте изумявали
3 лице ще е изумявал ще е изумявала ще е изумявало ще са изумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изумявам щяхме да изумяваме
2 лице щеше да изумяваш щяхте да изумявате
3 лице щеше да изумява щяха да изумяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изумявал щях да съм изумявала щях да съм изумявало щяхме да сме изумявали
2 лице щеше да си изумявал щеше да си изумявала щеше да си изумявало щяхте да сте изумявали
3 лице щеше да е изумявал щеше да е изумявала щеше да е изумявало щяха да са изумявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумявал съм изумявала съм изумявало съм изумявали сме
2 лице изумявал си изумявала си изумявало си изумявали сте
3 лице изумявал (е) изумявала (е) изумявало (е) изумявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумявал съм изумявала съм изумявало съм изумявали сме
2 лице изумявал си изумявала си изумявало си изумявали сте
3 лице изумявал (е) изумявала (е) изумявало (е) изумявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изумявал била съм изумявала било съм изумявало били сме изумявали
2 лице бил си изумявал била си изумявала било си изумявало били сте изумявали
3 лице бил (е) изумявал била (е) изумявала било (е) изумявало били (са) изумявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изумявам щяла съм да изумявам щяло съм да изумявам щели сме да изумяваме
2 лице щял си да изумяваш щяла си да изумяваш щяло си да изумяваш щели сте да изумявате
3 лице щял (е) да изумява щяла (е) да изумява щяло (е) да изумява щели (са) да изумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изумявал щяла съм да съм изумявала щяло съм да съм изумявало щели сме да сме изумявали
2 лице щял си да си изумявал щяла си да си изумявала щяло си да си изумявало щели сте да сте изумявали
3 лице щял (е) да е изумявал щяла (е) да е изумявала щяло (е) да е изумявало щели (са) да са изумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изумявал бих изумявала бих изумявало бихме изумявали
2 лице би изумявал би изумявала би изумявало бихте изумявали
3 лице би изумявал би изумявала би изумявало биха изумявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
изу·мя·вай изу·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·мя·ван
непълен член изу·мя·ва·ния
пълен член изу·мя·ва·ни·ят
женски род изу·мя·ва·на
членувано изу·мя·ва·на·та
среден род изу·мя·ва·но
членувано изу·мя·ва·но·то
множествено число изу·мя·ва·ни
членувано изу·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·мя·вал
непълен член изу·мя·ва·лия
пълен член изу·мя·ва·ли·ят
женски род изу·мя·ва·ла
членувано изу·мя·ва·ла·та
среден род изу·мя·ва·ло
членувано изу·мя·ва·ло·то
множествено число изу·мя·ва·ли
членувано изу·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·мя·вал
непълен член изу·мя·ва·лия
пълен член изу·мя·ва·ли·ят
женски род изу·мя·ва·ла
членувано изу·мя·ва·ла·та
среден род изу·мя·ва·ло
членувано изу·мя·ва·ло·то
множествено число изу·мя·ва·ли
членувано изу·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·мя·ващ
непълен член изу·мя·ва·щия
пълен член изу·мя·ва·щи·ят
женски род изу·мя·ва·ща
членувано изу·мя·ва·ща·та
среден род изу·мя·ва·що
членувано изу·мя·ва·що·то
множествено число изу·мя·ва·щи
членувано изу·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

изу·мя·вай·ки