Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изумя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изумя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изу·мя изу·мим
2 лице изу·миш изу·ми·те
3 лице изу·ми изу·мят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изу·мих изу·мих·ме
2 лице изу·ми изу·мих·те
3 лице изу·ми изу·ми·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изу·мях изу·мях·ме
2 лице изу·ме·ше изу·мях·те
3 лице изу·ме·ше изу·мя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумил съм изумила съм изумило съм изумили сме
2 лице изумил си изумила си изумило си изумили сте
3 лице изумил е изумила е изумило е изумили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изумил бях изумила бях изумило бяхме изумили
2 лице беше изумил беше изумила беше изумило бяхте изумили
3 лице беше изумил беше изумила беше изумило бяха изумили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изумя ще изумим
2 лице ще изумиш ще изумите
3 лице ще изуми ще изумят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изумил ще съм изумила ще съм изумило ще сме изумили
2 лице ще си изумил ще си изумила ще си изумило ще сте изумили
3 лице ще е изумил ще е изумила ще е изумило ще са изумили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изумя щяхме да изумим
2 лице щеше да изумиш щяхте да изумите
3 лице щеше да изуми щяха да изумят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изумил щях да съм изумила щях да съм изумило щяхме да сме изумили
2 лице щеше да си изумил щеше да си изумила щеше да си изумило щяхте да сте изумили
3 лице щеше да е изумил щеше да е изумила щеше да е изумило щяха да са изумили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумял съм изумяла съм изумяло съм изумели сме
2 лице изумял си изумяла си изумяло си изумели сте
3 лице изумял (е) изумяла (е) изумяло (е) изумели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумил съм изумила съм изумило съм изумили сме
2 лице изумил си изумила си изумило си изумили сте
3 лице изумил (е) изумила (е) изумило (е) изумили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изумил била съм изумила било съм изумило били сме изумили
2 лице бил си изумил била си изумила било си изумило били сте изумили
3 лице бил (е) изумил била (е) изумила било (е) изумило били (са) изумили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изумя щяла съм да изумя щяло съм да изумя щели сме да изумим
2 лице щял си да изумиш щяла си да изумиш щяло си да изумиш щели сте да изумите
3 лице щял (е) да изуми щяла (е) да изуми щяло (е) да изуми щели (са) да изумят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изумил щяла съм да съм изумила щяло съм да съм изумило щели сме да сме изумили
2 лице щял си да си изумил щяла си да си изумила щяло си да си изумило щели сте да сте изумили
3 лице щял (е) да е изумил щяла (е) да е изумила щяло (е) да е изумило щели (са) да са изумили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изумил бих изумила бих изумило бихме изумили
2 лице би изумил би изумила би изумило бихте изумили
3 лице би изумил би изумила би изумило биха изумили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
изу·ми изу·ме·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·мен
непълен член изу·ме·ния
пълен член изу·ме·ни·ят
женски род изу·ме·на
членувано изу·ме·на·та
среден род изу·ме·но
членувано изу·ме·но·то
множествено число изу·ме·ни
членувано изу·ме·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·мил
непълен член изу·ми·лия
пълен член изу·ми·ли·ят
женски род изу·ми·ла
членувано изу·ми·ла·та
среден род изу·ми·ло
членувано изу·ми·ло·то
множествено число изу·ми·ли
членувано изу·ми·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·мял
непълен член изу·мя·лия
пълен член изу·мя·ли·ят
женски род изу·мя·ла
членувано изу·мя·ла·та
среден род изу·мя·ло
членувано изу·мя·ло·то
множествено число изу·ме·ли
членувано изу·ме·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·мящ
непълен член изу·мя·щия
пълен член изу·мя·щи·ят
женски род изу·мя·ща
членувано изу·мя·ща·та
среден род изу·мя·що
членувано изу·мя·що·то
множествено число изу·мя·щи
членувано изу·мя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

изу·мей·ки