Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изумея

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изумея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изу·мея изу·ме·ем
2 лице изу·ме·еш изу·ме·е·те
3 лице изу·мее изу·ме·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изу·мях изу·мях·ме
2 лице изу·мя изу·мях·те
3 лице изу·мя изу·мя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изу·ме·ех изу·ме·ех·ме
2 лице изу·ме·е·ше изу·ме·ех·те
3 лице изу·ме·е·ше изу·ме·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумял съм изумяла съм изумяло съм изумели сме
2 лице изумял си изумяла си изумяло си изумели сте
3 лице изумял е изумяла е изумяло е изумели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изумял бях изумяла бях изумяло бяхме изумели
2 лице беше изумял беше изумяла беше изумяло бяхте изумели
3 лице беше изумял беше изумяла беше изумяло бяха изумели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изумея ще изумеем
2 лице ще изумееш ще изумеете
3 лице ще изумее ще изумеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изумял ще съм изумяла ще съм изумяло ще сме изумели
2 лице ще си изумял ще си изумяла ще си изумяло ще сте изумели
3 лице ще е изумял ще е изумяла ще е изумяло ще са изумели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изумея щяхме да изумеем
2 лице щеше да изумееш щяхте да изумеете
3 лице щеше да изумее щяха да изумеят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изумял щях да съм изумяла щях да съм изумяло щяхме да сме изумели
2 лице щеше да си изумял щеше да си изумяла щеше да си изумяло щяхте да сте изумели
3 лице щеше да е изумял щеше да е изумяла щеше да е изумяло щяха да са изумели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумеел съм изумеела съм изумеело съм изумеели сме
2 лице изумеел си изумеела си изумеело си изумеели сте
3 лице изумеел (е) изумеела (е) изумеело (е) изумеели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумял съм изумяла съм изумяло съм изумели сме
2 лице изумял си изумяла си изумяло си изумели сте
3 лице изумял (е) изумяла (е) изумяло (е) изумели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изумял била съм изумяла било съм изумяло били сме изумели
2 лице бил си изумял била си изумяла било си изумяло били сте изумели
3 лице бил (е) изумял била (е) изумяла било (е) изумяло били (са) изумели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изумея щяла съм да изумея щяло съм да изумея щели сме да изумеем
2 лице щял си да изумееш щяла си да изумееш щяло си да изумееш щели сте да изумеете
3 лице щял (е) да изумее щяла (е) да изумее щяло (е) да изумее щели (са) да изумеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изумял щяла съм да съм изумяла щяло съм да съм изумяло щели сме да сме изумели
2 лице щял си да си изумял щяла си да си изумяла щяло си да си изумяло щели сте да сте изумели
3 лице щял (е) да е изумял щяла (е) да е изумяла щяло (е) да е изумяло щели (са) да са изумели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изумял бих изумяла бих изумяло бихме изумели
2 лице би изумял би изумяла би изумяло бихте изумели
3 лице би изумял би изумяла би изумяло биха изумели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
изу·мей изу·мей·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·мян
непълен член изу·мя·ния
пълен член изу·мя·ни·ят
женски род изу·мя·на
членувано изу·мя·на·та
среден род изу·мя·но
членувано изу·мя·но·то
множествено число изу·ме·ни
членувано изу·ме·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·мял
непълен член изу·ме·лия
пълен член изу·ме·ли·ят
женски род изу·мя·ла
членувано изу·мя·ла·та
среден род изу·мя·ло
членувано изу·мя·ло·то
множествено число изу·ме·ли
членувано изу·ме·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·ме·ел
непълен член изу·ме·е·лия
пълен член изу·ме·е·ли·ят
женски род изу·ме·е·ла
членувано изу·ме·е·ла·та
среден род изу·ме·е·ло
членувано изу·ме·е·ло·то
множествено число изу·ме·е·ли
членувано изу·ме·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·ме·ещ
непълен член изу·ме·е·щия
пълен член изу·ме·е·щи·ят
женски род изу·ме·е·ща
членувано изу·ме·е·ща·та
среден род изу·ме·е·що
членувано изу·ме·е·що·то
множествено число изу·ме·е·щи
членувано изу·ме·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

изу·ме·ей·ки