Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изтърбушвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изтърбушвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·тър·буш·вам из·тър·буш·ва·ме
2 лице из·тър·буш·ваш из·тър·буш·ва·те
3 лице из·тър·буш·ва из·тър·буш·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·тър·буш·вах из·тър·буш·вах·ме
2 лице из·тър·буш·ва из·тър·буш·вах·те
3 лице из·тър·буш·ва из·тър·буш·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·тър·буш·вах из·тър·буш·вах·ме
2 лице из·тър·буш·ва·ше из·тър·буш·вах·те
3 лице из·тър·буш·ва·ше из·тър·буш·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърбушвал съм изтърбушвала съм изтърбушвало съм изтърбушвали сме
2 лице изтърбушвал си изтърбушвала си изтърбушвало си изтърбушвали сте
3 лице изтърбушвал е изтърбушвала е изтърбушвало е изтърбушвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтърбушвал бях изтърбушвала бях изтърбушвало бяхме изтърбушвали
2 лице беше изтърбушвал беше изтърбушвала беше изтърбушвало бяхте изтърбушвали
3 лице беше изтърбушвал беше изтърбушвала беше изтърбушвало бяха изтърбушвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изтърбушвам ще изтърбушваме
2 лице ще изтърбушваш ще изтърбушвате
3 лице ще изтърбушва ще изтърбушват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтърбушвал ще съм изтърбушвала ще съм изтърбушвало ще сме изтърбушвали
2 лице ще си изтърбушвал ще си изтърбушвала ще си изтърбушвало ще сте изтърбушвали
3 лице ще е изтърбушвал ще е изтърбушвала ще е изтърбушвало ще са изтърбушвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изтърбушвам щяхме да изтърбушваме
2 лице щеше да изтърбушваш щяхте да изтърбушвате
3 лице щеше да изтърбушва щяха да изтърбушват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтърбушвал щях да съм изтърбушвала щях да съм изтърбушвало щяхме да сме изтърбушвали
2 лице щеше да си изтърбушвал щеше да си изтърбушвала щеше да си изтърбушвало щяхте да сте изтърбушвали
3 лице щеше да е изтърбушвал щеше да е изтърбушвала щеше да е изтърбушвало щяха да са изтърбушвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърбушвал съм изтърбушвала съм изтърбушвало съм изтърбушвали сме
2 лице изтърбушвал си изтърбушвала си изтърбушвало си изтърбушвали сте
3 лице изтърбушвал (е) изтърбушвала (е) изтърбушвало (е) изтърбушвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърбушвал съм изтърбушвала съм изтърбушвало съм изтърбушвали сме
2 лице изтърбушвал си изтърбушвала си изтърбушвало си изтърбушвали сте
3 лице изтърбушвал (е) изтърбушвала (е) изтърбушвало (е) изтърбушвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтърбушвал била съм изтърбушвала било съм изтърбушвало били сме изтърбушвали
2 лице бил си изтърбушвал била си изтърбушвала било си изтърбушвало били сте изтърбушвали
3 лице бил (е) изтърбушвал била (е) изтърбушвала било (е) изтърбушвало били (са) изтърбушвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтърбушвам щяла съм да изтърбушвам щяло съм да изтърбушвам щели сме да изтърбушваме
2 лице щял си да изтърбушваш щяла си да изтърбушваш щяло си да изтърбушваш щели сте да изтърбушвате
3 лице щял (е) да изтърбушва щяла (е) да изтърбушва щяло (е) да изтърбушва щели (са) да изтърбушват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтърбушвал щяла съм да съм изтърбушвала щяло съм да съм изтърбушвало щели сме да сме изтърбушвали
2 лице щял си да си изтърбушвал щяла си да си изтърбушвала щяло си да си изтърбушвало щели сте да сте изтърбушвали
3 лице щял (е) да е изтърбушвал щяла (е) да е изтърбушвала щяло (е) да е изтърбушвало щели (са) да са изтърбушвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтърбушвал бих изтърбушвала бих изтърбушвало бихме изтърбушвали
2 лице би изтърбушвал би изтърбушвала би изтърбушвало бихте изтърбушвали
3 лице би изтърбушвал би изтърбушвала би изтърбушвало биха изтърбушвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·тър·буш·вай из·тър·буш·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·тър·буш·ван
непълен член из·тър·буш·ва·ния
пълен член из·тър·буш·ва·ни·ят
женски род из·тър·буш·ва·на
членувано из·тър·буш·ва·на·та
среден род из·тър·буш·ва·но
членувано из·тър·буш·ва·но·то
множествено число из·тър·буш·ва·ни
членувано из·тър·буш·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·тър·буш·вал
непълен член из·тър·буш·ва·лия
пълен член из·тър·буш·ва·ли·ят
женски род из·тър·буш·ва·ла
членувано из·тър·буш·ва·ла·та
среден род из·тър·буш·ва·ло
членувано из·тър·буш·ва·ло·то
множествено число из·тър·буш·ва·ли
членувано из·тър·буш·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·тър·буш·вал
непълен член из·тър·буш·ва·лия
пълен член из·тър·буш·ва·ли·ят
женски род из·тър·буш·ва·ла
членувано из·тър·буш·ва·ла·та
среден род из·тър·буш·ва·ло
членувано из·тър·буш·ва·ло·то
множествено число из·тър·буш·ва·ли
членувано из·тър·буш·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·тър·буш·ващ
непълен член из·тър·буш·ва·щия
пълен член из·тър·буш·ва·щи·ят
женски род из·тър·буш·ва·ща
членувано из·тър·буш·ва·ща·та
среден род из·тър·буш·ва·що
членувано из·тър·буш·ва·що·то
множествено число из·тър·буш·ва·щи
членувано из·тър·буш·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·тър·буш·вай·ки