Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изтормозвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изтормозвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·тор·моз·вам из·тор·моз·ва·ме
2 лице из·тор·моз·ваш из·тор·моз·ва·те
3 лице из·тор·моз·ва из·тор·моз·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·тор·моз·вах из·тор·моз·вах·ме
2 лице из·тор·моз·ва из·тор·моз·вах·те
3 лице из·тор·моз·ва из·тор·моз·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·тор·моз·вах из·тор·моз·вах·ме
2 лице из·тор·моз·ва·ше из·тор·моз·вах·те
3 лице из·тор·моз·ва·ше из·тор·моз·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтормозвал съм изтормозвала съм изтормозвало съм изтормозвали сме
2 лице изтормозвал си изтормозвала си изтормозвало си изтормозвали сте
3 лице изтормозвал е изтормозвала е изтормозвало е изтормозвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтормозвал бях изтормозвала бях изтормозвало бяхме изтормозвали
2 лице беше изтормозвал беше изтормозвала беше изтормозвало бяхте изтормозвали
3 лице беше изтормозвал беше изтормозвала беше изтормозвало бяха изтормозвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изтормозвам ще изтормозваме
2 лице ще изтормозваш ще изтормозвате
3 лице ще изтормозва ще изтормозват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтормозвал ще съм изтормозвала ще съм изтормозвало ще сме изтормозвали
2 лице ще си изтормозвал ще си изтормозвала ще си изтормозвало ще сте изтормозвали
3 лице ще е изтормозвал ще е изтормозвала ще е изтормозвало ще са изтормозвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изтормозвам щяхме да изтормозваме
2 лице щеше да изтормозваш щяхте да изтормозвате
3 лице щеше да изтормозва щяха да изтормозват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтормозвал щях да съм изтормозвала щях да съм изтормозвало щяхме да сме изтормозвали
2 лице щеше да си изтормозвал щеше да си изтормозвала щеше да си изтормозвало щяхте да сте изтормозвали
3 лице щеше да е изтормозвал щеше да е изтормозвала щеше да е изтормозвало щяха да са изтормозвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтормозвал съм изтормозвала съм изтормозвало съм изтормозвали сме
2 лице изтормозвал си изтормозвала си изтормозвало си изтормозвали сте
3 лице изтормозвал (е) изтормозвала (е) изтормозвало (е) изтормозвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтормозвал съм изтормозвала съм изтормозвало съм изтормозвали сме
2 лице изтормозвал си изтормозвала си изтормозвало си изтормозвали сте
3 лице изтормозвал (е) изтормозвала (е) изтормозвало (е) изтормозвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтормозвал била съм изтормозвала било съм изтормозвало били сме изтормозвали
2 лице бил си изтормозвал била си изтормозвала било си изтормозвало били сте изтормозвали
3 лице бил (е) изтормозвал била (е) изтормозвала било (е) изтормозвало били (са) изтормозвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтормозвам щяла съм да изтормозвам щяло съм да изтормозвам щели сме да изтормозваме
2 лице щял си да изтормозваш щяла си да изтормозваш щяло си да изтормозваш щели сте да изтормозвате
3 лице щял (е) да изтормозва щяла (е) да изтормозва щяло (е) да изтормозва щели (са) да изтормозват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтормозвал щяла съм да съм изтормозвала щяло съм да съм изтормозвало щели сме да сме изтормозвали
2 лице щял си да си изтормозвал щяла си да си изтормозвала щяло си да си изтормозвало щели сте да сте изтормозвали
3 лице щял (е) да е изтормозвал щяла (е) да е изтормозвала щяло (е) да е изтормозвало щели (са) да са изтормозвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтормозвал бих изтормозвала бих изтормозвало бихме изтормозвали
2 лице би изтормозвал би изтормозвала би изтормозвало бихте изтормозвали
3 лице би изтормозвал би изтормозвала би изтормозвало биха изтормозвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·тор·моз·вай из·тор·моз·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·тор·моз·ван
непълен член из·тор·моз·ва·ния
пълен член из·тор·моз·ва·ни·ят
женски род из·тор·моз·ва·на
членувано из·тор·моз·ва·на·та
среден род из·тор·моз·ва·но
членувано из·тор·моз·ва·но·то
множествено число из·тор·моз·ва·ни
членувано из·тор·моз·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·тор·моз·вал
непълен член из·тор·моз·ва·лия
пълен член из·тор·моз·ва·ли·ят
женски род из·тор·моз·ва·ла
членувано из·тор·моз·ва·ла·та
среден род из·тор·моз·ва·ло
членувано из·тор·моз·ва·ло·то
множествено число из·тор·моз·ва·ли
членувано из·тор·моз·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·тор·моз·вал
непълен член из·тор·моз·ва·лия
пълен член из·тор·моз·ва·ли·ят
женски род из·тор·моз·ва·ла
членувано из·тор·моз·ва·ла·та
среден род из·тор·моз·ва·ло
членувано из·тор·моз·ва·ло·то
множествено число из·тор·моз·ва·ли
членувано из·тор·моз·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·тор·моз·ващ
непълен член из·тор·моз·ва·щия
пълен член из·тор·моз·ва·щи·ят
женски род из·тор·моз·ва·ща
членувано из·тор·моз·ва·ща·та
среден род из·тор·моз·ва·що
членувано из·тор·моз·ва·що·то
множествено число из·тор·моз·ва·щи
членувано из·тор·моз·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·тор·моз·вай·ки