Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изсумтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изсумтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·сум·тя из·сум·тим
2 лице из·сум·тиш из·сум·ти·те
3 лице из·сум·ти из·сум·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·сум·тях из·сум·тях·ме
2 лице из·сум·тя из·сум·тях·те
3 лице из·сум·тя из·сум·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·сум·тях из·сум·тях·ме
2 лице из·сум·те·ше из·сум·тях·те
3 лице из·сум·те·ше из·сум·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсумтял съм изсумтяла съм изсумтяло съм изсумтели сме
2 лице изсумтял си изсумтяла си изсумтяло си изсумтели сте
3 лице изсумтял е изсумтяла е изсумтяло е изсумтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изсумтял бях изсумтяла бях изсумтяло бяхме изсумтели
2 лице беше изсумтял беше изсумтяла беше изсумтяло бяхте изсумтели
3 лице беше изсумтял беше изсумтяла беше изсумтяло бяха изсумтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изсумтя ще изсумтим
2 лице ще изсумтиш ще изсумтите
3 лице ще изсумти ще изсумтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изсумтял ще съм изсумтяла ще съм изсумтяло ще сме изсумтели
2 лице ще си изсумтял ще си изсумтяла ще си изсумтяло ще сте изсумтели
3 лице ще е изсумтял ще е изсумтяла ще е изсумтяло ще са изсумтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изсумтя щяхме да изсумтим
2 лице щеше да изсумтиш щяхте да изсумтите
3 лице щеше да изсумти щяха да изсумтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изсумтял щях да съм изсумтяла щях да съм изсумтяло щяхме да сме изсумтели
2 лице щеше да си изсумтял щеше да си изсумтяла щеше да си изсумтяло щяхте да сте изсумтели
3 лице щеше да е изсумтял щеше да е изсумтяла щеше да е изсумтяло щяха да са изсумтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсумтял съм изсумтяла съм изсумтяло съм изсумтели сме
2 лице изсумтял си изсумтяла си изсумтяло си изсумтели сте
3 лице изсумтял (е) изсумтяла (е) изсумтяло (е) изсумтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсумтял съм изсумтяла съм изсумтяло съм изсумтели сме
2 лице изсумтял си изсумтяла си изсумтяло си изсумтели сте
3 лице изсумтял (е) изсумтяла (е) изсумтяло (е) изсумтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изсумтял била съм изсумтяла било съм изсумтяло били сме изсумтели
2 лице бил си изсумтял била си изсумтяла било си изсумтяло били сте изсумтели
3 лице бил (е) изсумтял била (е) изсумтяла било (е) изсумтяло били (са) изсумтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изсумтя щяла съм да изсумтя щяло съм да изсумтя щели сме да изсумтим
2 лице щял си да изсумтиш щяла си да изсумтиш щяло си да изсумтиш щели сте да изсумтите
3 лице щял (е) да изсумти щяла (е) да изсумти щяло (е) да изсумти щели (са) да изсумтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изсумтял щяла съм да съм изсумтяла щяло съм да съм изсумтяло щели сме да сме изсумтели
2 лице щял си да си изсумтял щяла си да си изсумтяла щяло си да си изсумтяло щели сте да сте изсумтели
3 лице щял (е) да е изсумтял щяла (е) да е изсумтяла щяло (е) да е изсумтяло щели (са) да са изсумтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изсумтял бих изсумтяла бих изсумтяло бихме изсумтели
2 лице би изсумтял би изсумтяла би изсумтяло бихте изсумтели
3 лице би изсумтял би изсумтяла би изсумтяло биха изсумтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·сум·ти из·сум·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·сум·тян
непълен член из·сум·тя·ния
пълен член из·сум·тя·ни·ят
женски род из·сум·тя·на
членувано из·сум·тя·на·та
среден род из·сум·тя·но
членувано из·сум·тя·но·то
множествено число из·сум·те·ни
членувано из·сум·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·сум·тял
непълен член из·сум·те·лия
пълен член из·сум·те·ли·ят
женски род из·сум·тя·ла
членувано из·сум·тя·ла·та
среден род из·сум·тя·ло
членувано из·сум·тя·ло·то
множествено число из·сум·те·ли
членувано из·сум·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·сум·тял
непълен член из·сум·тя·лия
пълен член из·сум·тя·ли·ят
женски род из·сум·тя·ла
членувано из·сум·тя·ла·та
среден род из·сум·тя·ло
членувано из·сум·тя·ло·то
множествено число из·сум·те·ли
членувано из·сум·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·сум·тящ
непълен член из·сум·тя·щия
пълен член из·сум·тя·щи·ят
женски род из·сум·тя·ща
членувано из·сум·тя·ща·та
среден род из·сум·тя·що
членувано из·сум·тя·що·то
множествено число из·сум·тя·щи
членувано из·сум·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·сум·тей·ки