Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изръмжавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изръмжавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ръм·жа·вам из·ръм·жа·ва·ме
2 лице из·ръм·жа·ваш из·ръм·жа·ва·те
3 лице из·ръм·жа·ва из·ръм·жа·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ръм·жа·вах из·ръм·жа·вах·ме
2 лице из·ръм·жа·ва из·ръм·жа·вах·те
3 лице из·ръм·жа·ва из·ръм·жа·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ръм·жа·вах из·ръм·жа·вах·ме
2 лице из·ръм·жа·ва·ше из·ръм·жа·вах·те
3 лице из·ръм·жа·ва·ше из·ръм·жа·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изръмжавал съм изръмжавала съм изръмжавало съм изръмжавали сме
2 лице изръмжавал си изръмжавала си изръмжавало си изръмжавали сте
3 лице изръмжавал е изръмжавала е изръмжавало е изръмжавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изръмжавал бях изръмжавала бях изръмжавало бяхме изръмжавали
2 лице беше изръмжавал беше изръмжавала беше изръмжавало бяхте изръмжавали
3 лице беше изръмжавал беше изръмжавала беше изръмжавало бяха изръмжавали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изръмжавам ще изръмжаваме
2 лице ще изръмжаваш ще изръмжавате
3 лице ще изръмжава ще изръмжават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изръмжавал ще съм изръмжавала ще съм изръмжавало ще сме изръмжавали
2 лице ще си изръмжавал ще си изръмжавала ще си изръмжавало ще сте изръмжавали
3 лице ще е изръмжавал ще е изръмжавала ще е изръмжавало ще са изръмжавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изръмжавам щяхме да изръмжаваме
2 лице щеше да изръмжаваш щяхте да изръмжавате
3 лице щеше да изръмжава щяха да изръмжават


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изръмжавал щях да съм изръмжавала щях да съм изръмжавало щяхме да сме изръмжавали
2 лице щеше да си изръмжавал щеше да си изръмжавала щеше да си изръмжавало щяхте да сте изръмжавали
3 лице щеше да е изръмжавал щеше да е изръмжавала щеше да е изръмжавало щяха да са изръмжавали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изръмжавал съм изръмжавала съм изръмжавало съм изръмжавали сме
2 лице изръмжавал си изръмжавала си изръмжавало си изръмжавали сте
3 лице изръмжавал (е) изръмжавала (е) изръмжавало (е) изръмжавали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изръмжавал съм изръмжавала съм изръмжавало съм изръмжавали сме
2 лице изръмжавал си изръмжавала си изръмжавало си изръмжавали сте
3 лице изръмжавал (е) изръмжавала (е) изръмжавало (е) изръмжавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изръмжавал била съм изръмжавала било съм изръмжавало били сме изръмжавали
2 лице бил си изръмжавал била си изръмжавала било си изръмжавало били сте изръмжавали
3 лице бил (е) изръмжавал била (е) изръмжавала било (е) изръмжавало били (са) изръмжавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изръмжавам щяла съм да изръмжавам щяло съм да изръмжавам щели сме да изръмжаваме
2 лице щял си да изръмжаваш щяла си да изръмжаваш щяло си да изръмжаваш щели сте да изръмжавате
3 лице щял (е) да изръмжава щяла (е) да изръмжава щяло (е) да изръмжава щели (са) да изръмжават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изръмжавал щяла съм да съм изръмжавала щяло съм да съм изръмжавало щели сме да сме изръмжавали
2 лице щял си да си изръмжавал щяла си да си изръмжавала щяло си да си изръмжавало щели сте да сте изръмжавали
3 лице щял (е) да е изръмжавал щяла (е) да е изръмжавала щяло (е) да е изръмжавало щели (са) да са изръмжавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изръмжавал бих изръмжавала бих изръмжавало бихме изръмжавали
2 лице би изръмжавал би изръмжавала би изръмжавало бихте изръмжавали
3 лице би изръмжавал би изръмжавала би изръмжавало биха изръмжавали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·ръм·жа·вай из·ръм·жа·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ръм·жа·ван
непълен член из·ръм·жа·ва·ния
пълен член из·ръм·жа·ва·ни·ят
женски род из·ръм·жа·ва·на
членувано из·ръм·жа·ва·на·та
среден род из·ръм·жа·ва·но
членувано из·ръм·жа·ва·но·то
множествено число из·ръм·жа·ва·ни
членувано из·ръм·жа·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ръм·жа·вал
непълен член из·ръм·жа·ва·лия
пълен член из·ръм·жа·ва·ли·ят
женски род из·ръм·жа·ва·ла
членувано из·ръм·жа·ва·ла·та
среден род из·ръм·жа·ва·ло
членувано из·ръм·жа·ва·ло·то
множествено число из·ръм·жа·ва·ли
членувано из·ръм·жа·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ръм·жа·вал
непълен член из·ръм·жа·ва·лия
пълен член из·ръм·жа·ва·ли·ят
женски род из·ръм·жа·ва·ла
членувано из·ръм·жа·ва·ла·та
среден род из·ръм·жа·ва·ло
членувано из·ръм·жа·ва·ло·то
множествено число из·ръм·жа·ва·ли
членувано из·ръм·жа·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ръм·жа·ващ
непълен член из·ръм·жа·ва·щия
пълен член из·ръм·жа·ва·щи·ят
женски род из·ръм·жа·ва·ща
членувано из·ръм·жа·ва·ща·та
среден род из·ръм·жа·ва·що
членувано из·ръм·жа·ва·що·то
множествено число из·ръм·жа·ва·щи
членувано из·ръм·жа·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·ръм·жа·вай·ки