Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изръмжа

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изръмжа. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ръм·жа из·ръм·жим
2 лице из·ръм·жиш из·ръм·жи·те
3 лице из·ръм·жи из·ръм·жат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ръм·жах из·ръм·жах·ме
2 лице из·ръм·жа из·ръм·жах·те
3 лице из·ръм·жа из·ръм·жа·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ръм·жех из·ръм·жех·ме
2 лице из·ръм·же·ше из·ръм·жех·те
3 лице из·ръм·же·ше из·ръм·же·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изръмжал съм изръмжала съм изръмжало съм изръмжали сме
2 лице изръмжал си изръмжала си изръмжало си изръмжали сте
3 лице изръмжал е изръмжала е изръмжало е изръмжали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изръмжал бях изръмжала бях изръмжало бяхме изръмжали
2 лице беше изръмжал беше изръмжала беше изръмжало бяхте изръмжали
3 лице беше изръмжал беше изръмжала беше изръмжало бяха изръмжали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изръмжа ще изръмжим
2 лице ще изръмжиш ще изръмжите
3 лице ще изръмжи ще изръмжат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изръмжал ще съм изръмжала ще съм изръмжало ще сме изръмжали
2 лице ще си изръмжал ще си изръмжала ще си изръмжало ще сте изръмжали
3 лице ще е изръмжал ще е изръмжала ще е изръмжало ще са изръмжали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изръмжа щяхме да изръмжим
2 лице щеше да изръмжиш щяхте да изръмжите
3 лице щеше да изръмжи щяха да изръмжат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изръмжал щях да съм изръмжала щях да съм изръмжало щяхме да сме изръмжали
2 лице щеше да си изръмжал щеше да си изръмжала щеше да си изръмжало щяхте да сте изръмжали
3 лице щеше да е изръмжал щеше да е изръмжала щеше да е изръмжало щяха да са изръмжали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изръмжел съм изръмжела съм изръмжело съм изръмжели сме
2 лице изръмжел си изръмжела си изръмжело си изръмжели сте
3 лице изръмжел (е) изръмжела (е) изръмжело (е) изръмжели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изръмжал съм изръмжала съм изръмжало съм изръмжали сме
2 лице изръмжал си изръмжала си изръмжало си изръмжали сте
3 лице изръмжал (е) изръмжала (е) изръмжало (е) изръмжали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изръмжал била съм изръмжала било съм изръмжало били сме изръмжали
2 лице бил си изръмжал била си изръмжала било си изръмжало били сте изръмжали
3 лице бил (е) изръмжал била (е) изръмжала било (е) изръмжало били (са) изръмжали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изръмжа щяла съм да изръмжа щяло съм да изръмжа щели сме да изръмжим
2 лице щял си да изръмжиш щяла си да изръмжиш щяло си да изръмжиш щели сте да изръмжите
3 лице щял (е) да изръмжи щяла (е) да изръмжи щяло (е) да изръмжи щели (са) да изръмжат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изръмжал щяла съм да съм изръмжала щяло съм да съм изръмжало щели сме да сме изръмжали
2 лице щял си да си изръмжал щяла си да си изръмжала щяло си да си изръмжало щели сте да сте изръмжали
3 лице щял (е) да е изръмжал щяла (е) да е изръмжала щяло (е) да е изръмжало щели (са) да са изръмжали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изръмжал бих изръмжала бих изръмжало бихме изръмжали
2 лице би изръмжал би изръмжала би изръмжало бихте изръмжали
3 лице би изръмжал би изръмжала би изръмжало биха изръмжали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·ръм·жи из·ръм·же·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род
непълен член
пълен член
женски род
членувано
среден род
членувано
множествено число
членувано


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ръм·жал
непълен член из·ръм·жа·лия
пълен член из·ръм·жа·ли·ят
женски род из·ръм·жа·ла
членувано из·ръм·жа·ла·та
среден род из·ръм·жа·ло
членувано из·ръм·жа·ло·то
множествено число из·ръм·жа·ли
членувано из·ръм·жа·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ръм·жел
непълен член из·ръм·же·лия
пълен член из·ръм·же·ли·ят
женски род из·ръм·же·ла
членувано из·ръм·же·ла·та
среден род из·ръм·же·ло
членувано из·ръм·же·ло·то
множествено число из·ръм·же·ли
членувано из·ръм·же·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ръм·жащ
непълен член из·ръм·жа·щия
пълен член из·ръм·жа·щи·ят
женски род из·ръм·жа·ща
членувано из·ръм·жа·ща·та
среден род из·ръм·жа·що
членувано из·ръм·жа·що·то
множествено число из·ръм·жа·щи
членувано из·ръм·жа·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·ръм·жей·ки