Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изпукам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изпукам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·пу·кам из·пу·ка·ме
2 лице из·пу·каш из·пу·ка·те
3 лице из·пу·ка из·пу·кат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·пу·ках из·пу·ках·ме
2 лице из·пу·ка из·пу·ках·те
3 лице из·пу·ка из·пу·ка·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·пу·ках из·пу·ках·ме
2 лице из·пу·ка·ше из·пу·ках·те
3 лице из·пу·ка·ше из·пу·ка·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпукал съм изпукала съм изпукало съм изпукали сме
2 лице изпукал си изпукала си изпукало си изпукали сте
3 лице изпукал е изпукала е изпукало е изпукали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпукал бях изпукала бях изпукало бяхме изпукали
2 лице беше изпукал беше изпукала беше изпукало бяхте изпукали
3 лице беше изпукал беше изпукала беше изпукало бяха изпукали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изпукам ще изпукаме
2 лице ще изпукаш ще изпукате
3 лице ще изпука ще изпукат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпукал ще съм изпукала ще съм изпукало ще сме изпукали
2 лице ще си изпукал ще си изпукала ще си изпукало ще сте изпукали
3 лице ще е изпукал ще е изпукала ще е изпукало ще са изпукали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изпукам щяхме да изпукаме
2 лице щеше да изпукаш щяхте да изпукате
3 лице щеше да изпука щяха да изпукат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпукал щях да съм изпукала щях да съм изпукало щяхме да сме изпукали
2 лице щеше да си изпукал щеше да си изпукала щеше да си изпукало щяхте да сте изпукали
3 лице щеше да е изпукал щеше да е изпукала щеше да е изпукало щяха да са изпукали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпукал съм изпукала съм изпукало съм изпукали сме
2 лице изпукал си изпукала си изпукало си изпукали сте
3 лице изпукал (е) изпукала (е) изпукало (е) изпукали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпукал съм изпукала съм изпукало съм изпукали сме
2 лице изпукал си изпукала си изпукало си изпукали сте
3 лице изпукал (е) изпукала (е) изпукало (е) изпукали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпукал била съм изпукала било съм изпукало били сме изпукали
2 лице бил си изпукал била си изпукала било си изпукало били сте изпукали
3 лице бил (е) изпукал била (е) изпукала било (е) изпукало били (са) изпукали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпукам щяла съм да изпукам щяло съм да изпукам щели сме да изпукаме
2 лице щял си да изпукаш щяла си да изпукаш щяло си да изпукаш щели сте да изпукате
3 лице щял (е) да изпука щяла (е) да изпука щяло (е) да изпука щели (са) да изпукат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпукал щяла съм да съм изпукала щяло съм да съм изпукало щели сме да сме изпукали
2 лице щял си да си изпукал щяла си да си изпукала щяло си да си изпукало щели сте да сте изпукали
3 лице щял (е) да е изпукал щяла (е) да е изпукала щяло (е) да е изпукало щели (са) да са изпукали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпукал бих изпукала бих изпукало бихме изпукали
2 лице би изпукал би изпукала би изпукало бихте изпукали
3 лице би изпукал би изпукала би изпукало биха изпукали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·пу·кай из·пу·кай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·пу·кан
непълен член из·пу·ка·ния
пълен член из·пу·ка·ни·ят
женски род из·пу·ка·на
членувано из·пу·ка·на·та
среден род из·пу·ка·но
членувано из·пу·ка·но·то
множествено число из·пу·ка·ни
членувано из·пу·ка·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·пу·кал
непълен член из·пу·ка·лия
пълен член из·пу·ка·ли·ят
женски род из·пу·ка·ла
членувано из·пу·ка·ла·та
среден род из·пу·ка·ло
членувано из·пу·ка·ло·то
множествено число из·пу·ка·ли
членувано из·пу·ка·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·пу·кал
непълен член из·пу·ка·лия
пълен член из·пу·ка·ли·ят
женски род из·пу·ка·ла
членувано из·пу·ка·ла·та
среден род из·пу·ка·ло
членувано из·пу·ка·ло·то
множествено число из·пу·ка·ли
членувано из·пу·ка·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·пу·кащ
непълен член из·пу·ка·щия
пълен член из·пу·ка·щи·ят
женски род из·пу·ка·ща
членувано из·пу·ка·ща·та
среден род из·пу·ка·що
членувано из·пу·ка·що·то
множествено число из·пу·ка·щи
членувано из·пу·ка·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·пу·кай·ки