Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изпружвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изпружвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·руж·вам из·п·руж·ва·ме
2 лице из·п·руж·ваш из·п·руж·ва·те
3 лице из·п·руж·ва из·п·руж·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·руж·вах из·п·руж·вах·ме
2 лице из·п·руж·ва из·п·руж·вах·те
3 лице из·п·руж·ва из·п·руж·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·руж·вах из·п·руж·вах·ме
2 лице из·п·руж·ва·ше из·п·руж·вах·те
3 лице из·п·руж·ва·ше из·п·руж·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпружвал съм изпружвала съм изпружвало съм изпружвали сме
2 лице изпружвал си изпружвала си изпружвало си изпружвали сте
3 лице изпружвал е изпружвала е изпружвало е изпружвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпружвал бях изпружвала бях изпружвало бяхме изпружвали
2 лице беше изпружвал беше изпружвала беше изпружвало бяхте изпружвали
3 лице беше изпружвал беше изпружвала беше изпружвало бяха изпружвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изпружвам ще изпружваме
2 лице ще изпружваш ще изпружвате
3 лице ще изпружва ще изпружват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпружвал ще съм изпружвала ще съм изпружвало ще сме изпружвали
2 лице ще си изпружвал ще си изпружвала ще си изпружвало ще сте изпружвали
3 лице ще е изпружвал ще е изпружвала ще е изпружвало ще са изпружвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изпружвам щяхме да изпружваме
2 лице щеше да изпружваш щяхте да изпружвате
3 лице щеше да изпружва щяха да изпружват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпружвал щях да съм изпружвала щях да съм изпружвало щяхме да сме изпружвали
2 лице щеше да си изпружвал щеше да си изпружвала щеше да си изпружвало щяхте да сте изпружвали
3 лице щеше да е изпружвал щеше да е изпружвала щеше да е изпружвало щяха да са изпружвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпружвал съм изпружвала съм изпружвало съм изпружвали сме
2 лице изпружвал си изпружвала си изпружвало си изпружвали сте
3 лице изпружвал (е) изпружвала (е) изпружвало (е) изпружвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпружвал съм изпружвала съм изпружвало съм изпружвали сме
2 лице изпружвал си изпружвала си изпружвало си изпружвали сте
3 лице изпружвал (е) изпружвала (е) изпружвало (е) изпружвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпружвал била съм изпружвала било съм изпружвало били сме изпружвали
2 лице бил си изпружвал била си изпружвала било си изпружвало били сте изпружвали
3 лице бил (е) изпружвал била (е) изпружвала било (е) изпружвало били (са) изпружвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпружвам щяла съм да изпружвам щяло съм да изпружвам щели сме да изпружваме
2 лице щял си да изпружваш щяла си да изпружваш щяло си да изпружваш щели сте да изпружвате
3 лице щял (е) да изпружва щяла (е) да изпружва щяло (е) да изпружва щели (са) да изпружват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпружвал щяла съм да съм изпружвала щяло съм да съм изпружвало щели сме да сме изпружвали
2 лице щял си да си изпружвал щяла си да си изпружвала щяло си да си изпружвало щели сте да сте изпружвали
3 лице щял (е) да е изпружвал щяла (е) да е изпружвала щяло (е) да е изпружвало щели (са) да са изпружвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпружвал бих изпружвала бих изпружвало бихме изпружвали
2 лице би изпружвал би изпружвала би изпружвало бихте изпружвали
3 лице би изпружвал би изпружвала би изпружвало биха изпружвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·п·руж·вай из·п·руж·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·руж·ван
непълен член из·п·руж·ва·ния
пълен член из·п·руж·ва·ни·ят
женски род из·п·руж·ва·на
членувано из·п·руж·ва·на·та
среден род из·п·руж·ва·но
членувано из·п·руж·ва·но·то
множествено число из·п·руж·ва·ни
членувано из·п·руж·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·руж·вал
непълен член из·п·руж·ва·лия
пълен член из·п·руж·ва·ли·ят
женски род из·п·руж·ва·ла
членувано из·п·руж·ва·ла·та
среден род из·п·руж·ва·ло
членувано из·п·руж·ва·ло·то
множествено число из·п·руж·ва·ли
членувано из·п·руж·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·руж·вал
непълен член из·п·руж·ва·лия
пълен член из·п·руж·ва·ли·ят
женски род из·п·руж·ва·ла
членувано из·п·руж·ва·ла·та
среден род из·п·руж·ва·ло
членувано из·п·руж·ва·ло·то
множествено число из·п·руж·ва·ли
членувано из·п·руж·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·руж·ващ
непълен член из·п·руж·ва·щия
пълен член из·п·руж·ва·щи·ят
женски род из·п·руж·ва·ща
членувано из·п·руж·ва·ща·та
среден род из·п·руж·ва·що
членувано из·п·руж·ва·що·то
множествено число из·п·руж·ва·щи
членувано из·п·руж·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·п·руж·вай·ки