Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изпружа

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изпружа. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ру·жа из·п·ру·жим
2 лице из·п·ру·жиш из·п·ру·жи·те
3 лице из·п·ру·жи из·п·ру·жат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ру·жих из·п·ру·жих·ме
2 лице из·п·ру·жи из·п·ру·жих·те
3 лице из·п·ру·жи из·п·ру·жи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ру·жех из·п·ру·жех·ме
2 лице из·п·ру·же·ше из·п·ру·жех·те
3 лице из·п·ру·же·ше из·п·ру·же·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпружил съм изпружила съм изпружило съм изпружили сме
2 лице изпружил си изпружила си изпружило си изпружили сте
3 лице изпружил е изпружила е изпружило е изпружили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпружил бях изпружила бях изпружило бяхме изпружили
2 лице беше изпружил беше изпружила беше изпружило бяхте изпружили
3 лице беше изпружил беше изпружила беше изпружило бяха изпружили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изпружа ще изпружим
2 лице ще изпружиш ще изпружите
3 лице ще изпружи ще изпружат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпружил ще съм изпружила ще съм изпружило ще сме изпружили
2 лице ще си изпружил ще си изпружила ще си изпружило ще сте изпружили
3 лице ще е изпружил ще е изпружила ще е изпружило ще са изпружили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изпружа щяхме да изпружим
2 лице щеше да изпружиш щяхте да изпружите
3 лице щеше да изпружи щяха да изпружат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпружил щях да съм изпружила щях да съм изпружило щяхме да сме изпружили
2 лице щеше да си изпружил щеше да си изпружила щеше да си изпружило щяхте да сте изпружили
3 лице щеше да е изпружил щеше да е изпружила щеше да е изпружило щяха да са изпружили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпружел съм изпружела съм изпружело съм изпружели сме
2 лице изпружел си изпружела си изпружело си изпружели сте
3 лице изпружел (е) изпружела (е) изпружело (е) изпружели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпружил съм изпружила съм изпружило съм изпружили сме
2 лице изпружил си изпружила си изпружило си изпружили сте
3 лице изпружил (е) изпружила (е) изпружило (е) изпружили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпружил била съм изпружила било съм изпружило били сме изпружили
2 лице бил си изпружил била си изпружила било си изпружило били сте изпружили
3 лице бил (е) изпружил била (е) изпружила било (е) изпружило били (са) изпружили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпружа щяла съм да изпружа щяло съм да изпружа щели сме да изпружим
2 лице щял си да изпружиш щяла си да изпружиш щяло си да изпружиш щели сте да изпружите
3 лице щял (е) да изпружи щяла (е) да изпружи щяло (е) да изпружи щели (са) да изпружат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпружил щяла съм да съм изпружила щяло съм да съм изпружило щели сме да сме изпружили
2 лице щял си да си изпружил щяла си да си изпружила щяло си да си изпружило щели сте да сте изпружили
3 лице щял (е) да е изпружил щяла (е) да е изпружила щяло (е) да е изпружило щели (са) да са изпружили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпружил бих изпружила бих изпружило бихме изпружили
2 лице би изпружил би изпружила би изпружило бихте изпружили
3 лице би изпружил би изпружила би изпружило биха изпружили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·п·ру·жи из·п·ру·же·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ру·жен
непълен член из·п·ру·же·ния
пълен член из·п·ру·же·ни·ят
женски род из·п·ру·же·на
членувано из·п·ру·же·на·та
среден род из·п·ру·же·но
членувано из·п·ру·же·но·то
множествено число из·п·ру·же·ни
членувано из·п·ру·же·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ру·жил
непълен член из·п·ру·жи·лия
пълен член из·п·ру·жи·ли·ят
женски род из·п·ру·жи·ла
членувано из·п·ру·жи·ла·та
среден род из·п·ру·жи·ло
членувано из·п·ру·жи·ло·то
множествено число из·п·ру·жи·ли
членувано из·п·ру·жи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ру·жел
непълен член из·п·ру·же·лия
пълен член из·п·ру·же·ли·ят
женски род из·п·ру·же·ла
членувано из·п·ру·же·ла·та
среден род из·п·ру·же·ло
членувано из·п·ру·же·ло·то
множествено число из·п·ру·же·ли
членувано из·п·ру·же·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ру·жещ
непълен член из·п·ру·же·щия
пълен член из·п·ру·же·щи·ят
женски род из·п·ру·же·ща
членувано из·п·ру·же·ща·та
среден род из·п·ру·же·що
членувано из·п·ру·же·що·то
множествено число из·п·ру·же·щи
членувано из·п·ру·же·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·п·ру·жей·ки