Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изприщвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изприщвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·рищ·вам из·п·рищ·ва·ме
2 лице из·п·рищ·ваш из·п·рищ·ва·те
3 лице из·п·рищ·ва из·п·рищ·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·рищ·вах из·п·рищ·вах·ме
2 лице из·п·рищ·ва из·п·рищ·вах·те
3 лице из·п·рищ·ва из·п·рищ·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·рищ·вах из·п·рищ·вах·ме
2 лице из·п·рищ·ва·ше из·п·рищ·вах·те
3 лице из·п·рищ·ва·ше из·п·рищ·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изприщвал съм изприщвала съм изприщвало съм изприщвали сме
2 лице изприщвал си изприщвала си изприщвало си изприщвали сте
3 лице изприщвал е изприщвала е изприщвало е изприщвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изприщвал бях изприщвала бях изприщвало бяхме изприщвали
2 лице беше изприщвал беше изприщвала беше изприщвало бяхте изприщвали
3 лице беше изприщвал беше изприщвала беше изприщвало бяха изприщвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изприщвам ще изприщваме
2 лице ще изприщваш ще изприщвате
3 лице ще изприщва ще изприщват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изприщвал ще съм изприщвала ще съм изприщвало ще сме изприщвали
2 лице ще си изприщвал ще си изприщвала ще си изприщвало ще сте изприщвали
3 лице ще е изприщвал ще е изприщвала ще е изприщвало ще са изприщвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изприщвам щяхме да изприщваме
2 лице щеше да изприщваш щяхте да изприщвате
3 лице щеше да изприщва щяха да изприщват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изприщвал щях да съм изприщвала щях да съм изприщвало щяхме да сме изприщвали
2 лице щеше да си изприщвал щеше да си изприщвала щеше да си изприщвало щяхте да сте изприщвали
3 лице щеше да е изприщвал щеше да е изприщвала щеше да е изприщвало щяха да са изприщвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изприщвал съм изприщвала съм изприщвало съм изприщвали сме
2 лице изприщвал си изприщвала си изприщвало си изприщвали сте
3 лице изприщвал (е) изприщвала (е) изприщвало (е) изприщвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изприщвал съм изприщвала съм изприщвало съм изприщвали сме
2 лице изприщвал си изприщвала си изприщвало си изприщвали сте
3 лице изприщвал (е) изприщвала (е) изприщвало (е) изприщвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изприщвал била съм изприщвала било съм изприщвало били сме изприщвали
2 лице бил си изприщвал била си изприщвала било си изприщвало били сте изприщвали
3 лице бил (е) изприщвал била (е) изприщвала било (е) изприщвало били (са) изприщвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изприщвам щяла съм да изприщвам щяло съм да изприщвам щели сме да изприщваме
2 лице щял си да изприщваш щяла си да изприщваш щяло си да изприщваш щели сте да изприщвате
3 лице щял (е) да изприщва щяла (е) да изприщва щяло (е) да изприщва щели (са) да изприщват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изприщвал щяла съм да съм изприщвала щяло съм да съм изприщвало щели сме да сме изприщвали
2 лице щял си да си изприщвал щяла си да си изприщвала щяло си да си изприщвало щели сте да сте изприщвали
3 лице щял (е) да е изприщвал щяла (е) да е изприщвала щяло (е) да е изприщвало щели (са) да са изприщвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изприщвал бих изприщвала бих изприщвало бихме изприщвали
2 лице би изприщвал би изприщвала би изприщвало бихте изприщвали
3 лице би изприщвал би изприщвала би изприщвало биха изприщвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·п·рищ·вай из·п·рищ·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·рищ·ван
непълен член из·п·рищ·ва·ния
пълен член из·п·рищ·ва·ни·ят
женски род из·п·рищ·ва·на
членувано из·п·рищ·ва·на·та
среден род из·п·рищ·ва·но
членувано из·п·рищ·ва·но·то
множествено число из·п·рищ·ва·ни
членувано из·п·рищ·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·рищ·вал
непълен член из·п·рищ·ва·лия
пълен член из·п·рищ·ва·ли·ят
женски род из·п·рищ·ва·ла
членувано из·п·рищ·ва·ла·та
среден род из·п·рищ·ва·ло
членувано из·п·рищ·ва·ло·то
множествено число из·п·рищ·ва·ли
членувано из·п·рищ·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·рищ·вал
непълен член из·п·рищ·ва·лия
пълен член из·п·рищ·ва·ли·ят
женски род из·п·рищ·ва·ла
членувано из·п·рищ·ва·ла·та
среден род из·п·рищ·ва·ло
членувано из·п·рищ·ва·ло·то
множествено число из·п·рищ·ва·ли
членувано из·п·рищ·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·рищ·ващ
непълен член из·п·рищ·ва·щия
пълен член из·п·рищ·ва·щи·ят
женски род из·п·рищ·ва·ща
членувано из·п·рищ·ва·ща·та
среден род из·п·рищ·ва·що
членувано из·п·рищ·ва·що·то
множествено число из·п·рищ·ва·щи
членувано из·п·рищ·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·п·рищ·вай·ки