Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изпреча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изпреча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ре·ча из·п·ре·чим
2 лице из·п·ре·чиш из·п·ре·чи·те
3 лице из·п·ре·чи из·п·ре·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ре·чих из·п·ре·чих·ме
2 лице из·п·ре·чи из·п·ре·чих·те
3 лице из·п·ре·чи из·п·ре·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ре·чех из·п·ре·чех·ме
2 лице из·п·ре·че·ше из·п·ре·чех·те
3 лице из·п·ре·че·ше из·п·ре·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпречил съм изпречила съм изпречило съм изпречили сме
2 лице изпречил си изпречила си изпречило си изпречили сте
3 лице изпречил е изпречила е изпречило е изпречили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпречил бях изпречила бях изпречило бяхме изпречили
2 лице беше изпречил беше изпречила беше изпречило бяхте изпречили
3 лице беше изпречил беше изпречила беше изпречило бяха изпречили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изпреча ще изпречим
2 лице ще изпречиш ще изпречите
3 лице ще изпречи ще изпречат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпречил ще съм изпречила ще съм изпречило ще сме изпречили
2 лице ще си изпречил ще си изпречила ще си изпречило ще сте изпречили
3 лице ще е изпречил ще е изпречила ще е изпречило ще са изпречили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изпреча щяхме да изпречим
2 лице щеше да изпречиш щяхте да изпречите
3 лице щеше да изпречи щяха да изпречат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпречил щях да съм изпречила щях да съм изпречило щяхме да сме изпречили
2 лице щеше да си изпречил щеше да си изпречила щеше да си изпречило щяхте да сте изпречили
3 лице щеше да е изпречил щеше да е изпречила щеше да е изпречило щяха да са изпречили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпречел съм изпречела съм изпречело съм изпречели сме
2 лице изпречел си изпречела си изпречело си изпречели сте
3 лице изпречел (е) изпречела (е) изпречело (е) изпречели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпречил съм изпречила съм изпречило съм изпречили сме
2 лице изпречил си изпречила си изпречило си изпречили сте
3 лице изпречил (е) изпречила (е) изпречило (е) изпречили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпречил била съм изпречила било съм изпречило били сме изпречили
2 лице бил си изпречил била си изпречила било си изпречило били сте изпречили
3 лице бил (е) изпречил била (е) изпречила било (е) изпречило били (са) изпречили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпреча щяла съм да изпреча щяло съм да изпреча щели сме да изпречим
2 лице щял си да изпречиш щяла си да изпречиш щяло си да изпречиш щели сте да изпречите
3 лице щял (е) да изпречи щяла (е) да изпречи щяло (е) да изпречи щели (са) да изпречат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпречил щяла съм да съм изпречила щяло съм да съм изпречило щели сме да сме изпречили
2 лице щял си да си изпречил щяла си да си изпречила щяло си да си изпречило щели сте да сте изпречили
3 лице щял (е) да е изпречил щяла (е) да е изпречила щяло (е) да е изпречило щели (са) да са изпречили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпречил бих изпречила бих изпречило бихме изпречили
2 лице би изпречил би изпречила би изпречило бихте изпречили
3 лице би изпречил би изпречила би изпречило биха изпречили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·п·ре·чи из·п·ре·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ре·чен
непълен член из·п·ре·че·ния
пълен член из·п·ре·че·ни·ят
женски род из·п·ре·че·на
членувано из·п·ре·че·на·та
среден род из·п·ре·че·но
членувано из·п·ре·че·но·то
множествено число из·п·ре·че·ни
членувано из·п·ре·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ре·чил
непълен член из·п·ре·чи·лия
пълен член из·п·ре·чи·ли·ят
женски род из·п·ре·чи·ла
членувано из·п·ре·чи·ла·та
среден род из·п·ре·чи·ло
членувано из·п·ре·чи·ло·то
множествено число из·п·ре·чи·ли
членувано из·п·ре·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ре·чел
непълен член из·п·ре·че·лия
пълен член из·п·ре·че·ли·ят
женски род из·п·ре·че·ла
членувано из·п·ре·че·ла·та
среден род из·п·ре·че·ло
членувано из·п·ре·че·ло·то
множествено число из·п·ре·че·ли
членувано из·п·ре·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ре·чещ
непълен член из·п·ре·че·щия
пълен член из·п·ре·че·щи·ят
женски род из·п·ре·че·ща
членувано из·п·ре·че·ща·та
среден род из·п·ре·че·що
членувано из·п·ре·че·що·то
множествено число из·п·ре·че·щи
членувано из·п·ре·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·п·ре·чей·ки