Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изпонадупчвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изпонадупчвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·по·на·дуп·ч·вам из·по·на·дуп·ч·ва·ме
2 лице из·по·на·дуп·ч·ваш из·по·на·дуп·ч·ва·те
3 лице из·по·на·дуп·ч·ва из·по·на·дуп·ч·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·по·на·дуп·ч·вах из·по·на·дуп·ч·вах·ме
2 лице из·по·на·дуп·ч·ва из·по·на·дуп·ч·вах·те
3 лице из·по·на·дуп·ч·ва из·по·на·дуп·ч·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·по·на·дуп·ч·вах из·по·на·дуп·ч·вах·ме
2 лице из·по·на·дуп·ч·ва·ше из·по·на·дуп·ч·вах·те
3 лице из·по·на·дуп·ч·ва·ше из·по·на·дуп·ч·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпонадупчвал съм изпонадупчвала съм изпонадупчвало съм изпонадупчвали сме
2 лице изпонадупчвал си изпонадупчвала си изпонадупчвало си изпонадупчвали сте
3 лице изпонадупчвал е изпонадупчвала е изпонадупчвало е изпонадупчвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпонадупчвал бях изпонадупчвала бях изпонадупчвало бяхме изпонадупчвали
2 лице беше изпонадупчвал беше изпонадупчвала беше изпонадупчвало бяхте изпонадупчвали
3 лице беше изпонадупчвал беше изпонадупчвала беше изпонадупчвало бяха изпонадупчвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изпонадупчвам ще изпонадупчваме
2 лице ще изпонадупчваш ще изпонадупчвате
3 лице ще изпонадупчва ще изпонадупчват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпонадупчвал ще съм изпонадупчвала ще съм изпонадупчвало ще сме изпонадупчвали
2 лице ще си изпонадупчвал ще си изпонадупчвала ще си изпонадупчвало ще сте изпонадупчвали
3 лице ще е изпонадупчвал ще е изпонадупчвала ще е изпонадупчвало ще са изпонадупчвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изпонадупчвам щяхме да изпонадупчваме
2 лице щеше да изпонадупчваш щяхте да изпонадупчвате
3 лице щеше да изпонадупчва щяха да изпонадупчват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпонадупчвал щях да съм изпонадупчвала щях да съм изпонадупчвало щяхме да сме изпонадупчвали
2 лице щеше да си изпонадупчвал щеше да си изпонадупчвала щеше да си изпонадупчвало щяхте да сте изпонадупчвали
3 лице щеше да е изпонадупчвал щеше да е изпонадупчвала щеше да е изпонадупчвало щяха да са изпонадупчвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпонадупчвал съм изпонадупчвала съм изпонадупчвало съм изпонадупчвали сме
2 лице изпонадупчвал си изпонадупчвала си изпонадупчвало си изпонадупчвали сте
3 лице изпонадупчвал (е) изпонадупчвала (е) изпонадупчвало (е) изпонадупчвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпонадупчвал съм изпонадупчвала съм изпонадупчвало съм изпонадупчвали сме
2 лице изпонадупчвал си изпонадупчвала си изпонадупчвало си изпонадупчвали сте
3 лице изпонадупчвал (е) изпонадупчвала (е) изпонадупчвало (е) изпонадупчвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпонадупчвал била съм изпонадупчвала било съм изпонадупчвало били сме изпонадупчвали
2 лице бил си изпонадупчвал била си изпонадупчвала било си изпонадупчвало били сте изпонадупчвали
3 лице бил (е) изпонадупчвал била (е) изпонадупчвала било (е) изпонадупчвало били (са) изпонадупчвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпонадупчвам щяла съм да изпонадупчвам щяло съм да изпонадупчвам щели сме да изпонадупчваме
2 лице щял си да изпонадупчваш щяла си да изпонадупчваш щяло си да изпонадупчваш щели сте да изпонадупчвате
3 лице щял (е) да изпонадупчва щяла (е) да изпонадупчва щяло (е) да изпонадупчва щели (са) да изпонадупчват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпонадупчвал щяла съм да съм изпонадупчвала щяло съм да съм изпонадупчвало щели сме да сме изпонадупчвали
2 лице щял си да си изпонадупчвал щяла си да си изпонадупчвала щяло си да си изпонадупчвало щели сте да сте изпонадупчвали
3 лице щял (е) да е изпонадупчвал щяла (е) да е изпонадупчвала щяло (е) да е изпонадупчвало щели (са) да са изпонадупчвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпонадупчвал бих изпонадупчвала бих изпонадупчвало бихме изпонадупчвали
2 лице би изпонадупчвал би изпонадупчвала би изпонадупчвало бихте изпонадупчвали
3 лице би изпонадупчвал би изпонадупчвала би изпонадупчвало биха изпонадупчвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·по·на·дуп·ч·вай из·по·на·дуп·ч·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·по·на·дуп·ч·ван
непълен член из·по·на·дуп·ч·ва·ния
пълен член из·по·на·дуп·ч·ва·ни·ят
женски род из·по·на·дуп·ч·ва·на
членувано из·по·на·дуп·ч·ва·на·та
среден род из·по·на·дуп·ч·ва·но
членувано из·по·на·дуп·ч·ва·но·то
множествено число из·по·на·дуп·ч·ва·ни
членувано из·по·на·дуп·ч·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·по·на·дуп·ч·вал
непълен член из·по·на·дуп·ч·ва·лия
пълен член из·по·на·дуп·ч·ва·ли·ят
женски род из·по·на·дуп·ч·ва·ла
членувано из·по·на·дуп·ч·ва·ла·та
среден род из·по·на·дуп·ч·ва·ло
членувано из·по·на·дуп·ч·ва·ло·то
множествено число из·по·на·дуп·ч·ва·ли
членувано из·по·на·дуп·ч·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·по·на·дуп·ч·вал
непълен член из·по·на·дуп·ч·ва·лия
пълен член из·по·на·дуп·ч·ва·ли·ят
женски род из·по·на·дуп·ч·ва·ла
членувано из·по·на·дуп·ч·ва·ла·та
среден род из·по·на·дуп·ч·ва·ло
членувано из·по·на·дуп·ч·ва·ло·то
множествено число из·по·на·дуп·ч·ва·ли
членувано из·по·на·дуп·ч·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·по·на·дуп·ч·ващ
непълен член из·по·на·дуп·ч·ва·щия
пълен член из·по·на·дуп·ч·ва·щи·ят
женски род из·по·на·дуп·ч·ва·ща
членувано из·по·на·дуп·ч·ва·ща·та
среден род из·по·на·дуп·ч·ва·що
членувано из·по·на·дуп·ч·ва·що·то
множествено число из·по·на·дуп·ч·ва·щи
членувано из·по·на·дуп·ч·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·по·на·дуп·ч·вай·ки