Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изплюя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изплюя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·люя из·п·лю·ем
2 лице из·п·лю·еш из·п·лю·е·те
3 лице из·п·люе из·п·лю·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·люх из·п·люх·ме
2 лице из·п·лю из·п·люх·те
3 лице из·п·лю из·п·лю·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·лю·ех из·п·лю·ех·ме
2 лице из·п·лю·е·ше из·п·лю·ех·те
3 лице из·п·лю·е·ше из·п·лю·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплюл съм изплюла съм изплюло съм изплюли сме
2 лице изплюл си изплюла си изплюло си изплюли сте
3 лице изплюл е изплюла е изплюло е изплюли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изплюл бях изплюла бях изплюло бяхме изплюли
2 лице беше изплюл беше изплюла беше изплюло бяхте изплюли
3 лице беше изплюл беше изплюла беше изплюло бяха изплюли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изплюя ще изплюем
2 лице ще изплюеш ще изплюете
3 лице ще изплюе ще изплюят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изплюл ще съм изплюла ще съм изплюло ще сме изплюли
2 лице ще си изплюл ще си изплюла ще си изплюло ще сте изплюли
3 лице ще е изплюл ще е изплюла ще е изплюло ще са изплюли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изплюя щяхме да изплюем
2 лице щеше да изплюеш щяхте да изплюете
3 лице щеше да изплюе щяха да изплюят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изплюл щях да съм изплюла щях да съм изплюло щяхме да сме изплюли
2 лице щеше да си изплюл щеше да си изплюла щеше да си изплюло щяхте да сте изплюли
3 лице щеше да е изплюл щеше да е изплюла щеше да е изплюло щяха да са изплюли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплюел съм изплюела съм изплюело съм изплюели сме
2 лице изплюел си изплюела си изплюело си изплюели сте
3 лице изплюел (е) изплюела (е) изплюело (е) изплюели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплюл съм изплюла съм изплюло съм изплюли сме
2 лице изплюл си изплюла си изплюло си изплюли сте
3 лице изплюл (е) изплюла (е) изплюло (е) изплюли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изплюл била съм изплюла било съм изплюло били сме изплюли
2 лице бил си изплюл била си изплюла било си изплюло били сте изплюли
3 лице бил (е) изплюл била (е) изплюла било (е) изплюло били (са) изплюли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изплюя щяла съм да изплюя щяло съм да изплюя щели сме да изплюем
2 лице щял си да изплюеш щяла си да изплюеш щяло си да изплюеш щели сте да изплюете
3 лице щял (е) да изплюе щяла (е) да изплюе щяло (е) да изплюе щели (са) да изплюят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изплюл щяла съм да съм изплюла щяло съм да съм изплюло щели сме да сме изплюли
2 лице щял си да си изплюл щяла си да си изплюла щяло си да си изплюло щели сте да сте изплюли
3 лице щял (е) да е изплюл щяла (е) да е изплюла щяло (е) да е изплюло щели (са) да са изплюли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изплюл бих изплюла бих изплюло бихме изплюли
2 лице би изплюл би изплюла би изплюло бихте изплюли
3 лице би изплюл би изплюла би изплюло биха изплюли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·п·люй из·п·люй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·лют
непълен член из·п·лю·тия
пълен член из·п·лю·ти·ят
женски род из·п·лю·та
членувано из·п·лю·та·та
среден род из·п·лю·то
членувано из·п·лю·то·то
множествено число из·п·лю·ти
членувано из·п·лю·ти·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·люл
непълен член из·п·лю·лия
пълен член из·п·лю·ли·ят
женски род из·п·лю·ла
членувано из·п·лю·ла·та
среден род из·п·лю·ло
членувано из·п·лю·ло·то
множествено число из·п·лю·ли
членувано из·п·лю·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·лю·ел
непълен член из·п·лю·е·лия
пълен член из·п·лю·е·ли·ят
женски род из·п·лю·е·ла
членувано из·п·лю·е·ла·та
среден род из·п·лю·е·ло
членувано из·п·лю·е·ло·то
множествено число из·п·лю·е·ли
членувано из·п·лю·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·лю·ещ
непълен член из·п·лю·е·щия
пълен член из·п·лю·е·щи·ят
женски род из·п·лю·е·ща
членувано из·п·лю·е·ща·та
среден род из·п·лю·е·що
членувано из·п·лю·е·що·то
множествено число из·п·лю·е·щи
членувано из·п·лю·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·п·лю·ей·ки