Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изоставя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изоставя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изос·та·вя изос·та·вим
2 лице изос·та·виш изос·та·ви·те
3 лице изос·та·ви изос·та·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изос·та·вих изос·та·вих·ме
2 лице изос·та·ви изос·та·вих·те
3 лице изос·та·ви изос·та·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изос·та·вех изос·та·вех·ме
2 лице изос·та·ве·ше изос·та·вех·те
3 лице изос·та·ве·ше изос·та·ве·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изоставил съм изоставила съм изоставило съм изоставили сме
2 лице изоставил си изоставила си изоставило си изоставили сте
3 лице изоставил е изоставила е изоставило е изоставили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изоставил бях изоставила бях изоставило бяхме изоставили
2 лице беше изоставил беше изоставила беше изоставило бяхте изоставили
3 лице беше изоставил беше изоставила беше изоставило бяха изоставили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изоставя ще изоставим
2 лице ще изоставиш ще изоставите
3 лице ще изостави ще изоставят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изоставил ще съм изоставила ще съм изоставило ще сме изоставили
2 лице ще си изоставил ще си изоставила ще си изоставило ще сте изоставили
3 лице ще е изоставил ще е изоставила ще е изоставило ще са изоставили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изоставя щяхме да изоставим
2 лице щеше да изоставиш щяхте да изоставите
3 лице щеше да изостави щяха да изоставят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изоставил щях да съм изоставила щях да съм изоставило щяхме да сме изоставили
2 лице щеше да си изоставил щеше да си изоставила щеше да си изоставило щяхте да сте изоставили
3 лице щеше да е изоставил щеше да е изоставила щеше да е изоставило щяха да са изоставили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изоставел съм изоставела съм изоставело съм изоставели сме
2 лице изоставел си изоставела си изоставело си изоставели сте
3 лице изоставел (е) изоставела (е) изоставело (е) изоставели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изоставил съм изоставила съм изоставило съм изоставили сме
2 лице изоставил си изоставила си изоставило си изоставили сте
3 лице изоставил (е) изоставила (е) изоставило (е) изоставили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изоставил била съм изоставила било съм изоставило били сме изоставили
2 лице бил си изоставил била си изоставила било си изоставило били сте изоставили
3 лице бил (е) изоставил била (е) изоставила било (е) изоставило били (са) изоставили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изоставя щяла съм да изоставя щяло съм да изоставя щели сме да изоставим
2 лице щял си да изоставиш щяла си да изоставиш щяло си да изоставиш щели сте да изоставите
3 лице щял (е) да изостави щяла (е) да изостави щяло (е) да изостави щели (са) да изоставят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изоставил щяла съм да съм изоставила щяло съм да съм изоставило щели сме да сме изоставили
2 лице щял си да си изоставил щяла си да си изоставила щяло си да си изоставило щели сте да сте изоставили
3 лице щял (е) да е изоставил щяла (е) да е изоставила щяло (е) да е изоставило щели (са) да са изоставили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изоставил бих изоставила бих изоставило бихме изоставили
2 лице би изоставил би изоставила би изоставило бихте изоставили
3 лице би изоставил би изоставила би изоставило биха изоставили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
изос·та·ви изос·та·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изос·та·вен
непълен член изос·та·ве·ния
пълен член изос·та·ве·ни·ят
женски род изос·та·ве·на
членувано изос·та·ве·на·та
среден род изос·та·ве·но
членувано изос·та·ве·но·то
множествено число изос·та·ве·ни
членувано изос·та·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изос·та·вил
непълен член изос·та·ви·лия
пълен член изос·та·ви·ли·ят
женски род изос·та·ви·ла
членувано изос·та·ви·ла·та
среден род изос·та·ви·ло
членувано изос·та·ви·ло·то
множествено число изос·та·ви·ли
членувано изос·та·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изос·та·вел
непълен член изос·та·ве·лия
пълен член изос·та·ве·ли·ят
женски род изос·та·ве·ла
членувано изос·та·ве·ла·та
среден род изос·та·ве·ло
членувано изос·та·ве·ло·то
множествено число изос·та·ве·ли
членувано изос·та·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изос·та·вещ
непълен член изос·та·ве·щия
пълен член изос·та·ве·щи·ят
женски род изос·та·ве·ща
членувано изос·та·ве·ща·та
среден род изос·та·ве·що
членувано изос·та·ве·що·то
множествено число изос·та·ве·щи
членувано изос·та·ве·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

изос·та·вей·ки