Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изнемощея

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изнемощея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·не·мо·щея из·не·мо·ще·ем
2 лице из·не·мо·ще·еш из·не·мо·ще·е·те
3 лице из·не·мо·щее из·не·мо·ще·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·не·мо·щях из·не·мо·щях·ме
2 лице из·не·мо·щя из·не·мо·щях·те
3 лице из·не·мо·щя из·не·мо·щя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·не·мо·ще·ех из·не·мо·ще·ех·ме
2 лице из·не·мо·ще·е·ше из·не·мо·ще·ех·те
3 лице из·не·мо·ще·е·ше из·не·мо·ще·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнемощял съм изнемощяла съм изнемощяло съм изнемощели сме
2 лице изнемощял си изнемощяла си изнемощяло си изнемощели сте
3 лице изнемощял е изнемощяла е изнемощяло е изнемощели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изнемощял бях изнемощяла бях изнемощяло бяхме изнемощели
2 лице беше изнемощял беше изнемощяла беше изнемощяло бяхте изнемощели
3 лице беше изнемощял беше изнемощяла беше изнемощяло бяха изнемощели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изнемощея ще изнемощеем
2 лице ще изнемощееш ще изнемощеете
3 лице ще изнемощее ще изнемощеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изнемощял ще съм изнемощяла ще съм изнемощяло ще сме изнемощели
2 лице ще си изнемощял ще си изнемощяла ще си изнемощяло ще сте изнемощели
3 лице ще е изнемощял ще е изнемощяла ще е изнемощяло ще са изнемощели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изнемощея щяхме да изнемощеем
2 лице щеше да изнемощееш щяхте да изнемощеете
3 лице щеше да изнемощее щяха да изнемощеят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изнемощял щях да съм изнемощяла щях да съм изнемощяло щяхме да сме изнемощели
2 лице щеше да си изнемощял щеше да си изнемощяла щеше да си изнемощяло щяхте да сте изнемощели
3 лице щеше да е изнемощял щеше да е изнемощяла щеше да е изнемощяло щяха да са изнемощели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнемощеел съм изнемощеела съм изнемощеело съм изнемощеели сме
2 лице изнемощеел си изнемощеела си изнемощеело си изнемощеели сте
3 лице изнемощеел (е) изнемощеела (е) изнемощеело (е) изнемощеели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнемощял съм изнемощяла съм изнемощяло съм изнемощели сме
2 лице изнемощял си изнемощяла си изнемощяло си изнемощели сте
3 лице изнемощял (е) изнемощяла (е) изнемощяло (е) изнемощели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изнемощял била съм изнемощяла било съм изнемощяло били сме изнемощели
2 лице бил си изнемощял била си изнемощяла било си изнемощяло били сте изнемощели
3 лице бил (е) изнемощял била (е) изнемощяла било (е) изнемощяло били (са) изнемощели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изнемощея щяла съм да изнемощея щяло съм да изнемощея щели сме да изнемощеем
2 лице щял си да изнемощееш щяла си да изнемощееш щяло си да изнемощееш щели сте да изнемощеете
3 лице щял (е) да изнемощее щяла (е) да изнемощее щяло (е) да изнемощее щели (са) да изнемощеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изнемощял щяла съм да съм изнемощяла щяло съм да съм изнемощяло щели сме да сме изнемощели
2 лице щял си да си изнемощял щяла си да си изнемощяла щяло си да си изнемощяло щели сте да сте изнемощели
3 лице щял (е) да е изнемощял щяла (е) да е изнемощяла щяло (е) да е изнемощяло щели (са) да са изнемощели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изнемощял бих изнемощяла бих изнемощяло бихме изнемощели
2 лице би изнемощял би изнемощяла би изнемощяло бихте изнемощели
3 лице би изнемощял би изнемощяла би изнемощяло биха изнемощели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·не·мо·щей из·не·мо·щей·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·не·мо·щян
непълен член из·не·мо·щя·ния
пълен член из·не·мо·щя·ни·ят
женски род из·не·мо·щя·на
членувано из·не·мо·щя·на·та
среден род из·не·мо·щя·но
членувано из·не·мо·щя·но·то
множествено число из·не·мо·ще·ни
членувано из·не·мо·ще·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·не·мо·щял
непълен член из·не·мо·ще·лия
пълен член из·не·мо·ще·ли·ят
женски род из·не·мо·щя·ла
членувано из·не·мо·щя·ла·та
среден род из·не·мо·щя·ло
членувано из·не·мо·щя·ло·то
множествено число из·не·мо·ще·ли
членувано из·не·мо·ще·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·не·мо·ще·ел
непълен член из·не·мо·ще·е·лия
пълен член из·не·мо·ще·е·ли·ят
женски род из·не·мо·ще·е·ла
членувано из·не·мо·ще·е·ла·та
среден род из·не·мо·ще·е·ло
членувано из·не·мо·ще·е·ло·то
множествено число из·не·мо·ще·е·ли
членувано из·не·мо·ще·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·не·мо·ще·ещ
непълен член из·не·мо·ще·е·щия
пълен член из·не·мо·ще·е·щи·ят
женски род из·не·мо·ще·е·ща
членувано из·не·мо·ще·е·ща·та
среден род из·не·мо·ще·е·що
членувано из·не·мо·ще·е·що·то
множествено число из·не·мо·ще·е·щи
членувано из·не·мо·ще·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·не·мо·ще·ей·ки