Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изнамеря

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изнамеря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·на·ме·ря из·на·ме·рим
2 лице из·на·ме·риш из·на·ме·ри·те
3 лице из·на·ме·ри из·на·ме·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·на·ме·рих из·на·ме·рих·ме
2 лице из·на·ме·ри из·на·ме·рих·те
3 лице из·на·ме·ри из·на·ме·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·на·ме·рех из·на·ме·рех·ме
2 лице из·на·ме·ре·ше из·на·ме·рех·те
3 лице из·на·ме·ре·ше из·на·ме·ре·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнамерил съм изнамерила съм изнамерило съм изнамерили сме
2 лице изнамерил си изнамерила си изнамерило си изнамерили сте
3 лице изнамерил е изнамерила е изнамерило е изнамерили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изнамерил бях изнамерила бях изнамерило бяхме изнамерили
2 лице беше изнамерил беше изнамерила беше изнамерило бяхте изнамерили
3 лице беше изнамерил беше изнамерила беше изнамерило бяха изнамерили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изнамеря ще изнамерим
2 лице ще изнамериш ще изнамерите
3 лице ще изнамери ще изнамерят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изнамерил ще съм изнамерила ще съм изнамерило ще сме изнамерили
2 лице ще си изнамерил ще си изнамерила ще си изнамерило ще сте изнамерили
3 лице ще е изнамерил ще е изнамерила ще е изнамерило ще са изнамерили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изнамеря щяхме да изнамерим
2 лице щеше да изнамериш щяхте да изнамерите
3 лице щеше да изнамери щяха да изнамерят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изнамерил щях да съм изнамерила щях да съм изнамерило щяхме да сме изнамерили
2 лице щеше да си изнамерил щеше да си изнамерила щеше да си изнамерило щяхте да сте изнамерили
3 лице щеше да е изнамерил щеше да е изнамерила щеше да е изнамерило щяха да са изнамерили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнамерел съм изнамерела съм изнамерело съм изнамерели сме
2 лице изнамерел си изнамерела си изнамерело си изнамерели сте
3 лице изнамерел (е) изнамерела (е) изнамерело (е) изнамерели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнамерил съм изнамерила съм изнамерило съм изнамерили сме
2 лице изнамерил си изнамерила си изнамерило си изнамерили сте
3 лице изнамерил (е) изнамерила (е) изнамерило (е) изнамерили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изнамерил била съм изнамерила било съм изнамерило били сме изнамерили
2 лице бил си изнамерил била си изнамерила било си изнамерило били сте изнамерили
3 лице бил (е) изнамерил била (е) изнамерила било (е) изнамерило били (са) изнамерили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изнамеря щяла съм да изнамеря щяло съм да изнамеря щели сме да изнамерим
2 лице щял си да изнамериш щяла си да изнамериш щяло си да изнамериш щели сте да изнамерите
3 лице щял (е) да изнамери щяла (е) да изнамери щяло (е) да изнамери щели (са) да изнамерят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изнамерил щяла съм да съм изнамерила щяло съм да съм изнамерило щели сме да сме изнамерили
2 лице щял си да си изнамерил щяла си да си изнамерила щяло си да си изнамерило щели сте да сте изнамерили
3 лице щял (е) да е изнамерил щяла (е) да е изнамерила щяло (е) да е изнамерило щели (са) да са изнамерили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изнамерил бих изнамерила бих изнамерило бихме изнамерили
2 лице би изнамерил би изнамерила би изнамерило бихте изнамерили
3 лице би изнамерил би изнамерила би изнамерило биха изнамерили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·на·ме·ри из·на·ме·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·на·ме·рен
непълен член из·на·ме·ре·ния
пълен член из·на·ме·ре·ни·ят
женски род из·на·ме·ре·на
членувано из·на·ме·ре·на·та
среден род из·на·ме·ре·но
членувано из·на·ме·ре·но·то
множествено число из·на·ме·ре·ни
членувано из·на·ме·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·на·ме·рил
непълен член из·на·ме·ри·лия
пълен член из·на·ме·ри·ли·ят
женски род из·на·ме·ри·ла
членувано из·на·ме·ри·ла·та
среден род из·на·ме·ри·ло
членувано из·на·ме·ри·ло·то
множествено число из·на·ме·ри·ли
членувано из·на·ме·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·на·ме·рел
непълен член из·на·ме·ре·лия
пълен член из·на·ме·ре·ли·ят
женски род из·на·ме·ре·ла
членувано из·на·ме·ре·ла·та
среден род из·на·ме·ре·ло
членувано из·на·ме·ре·ло·то
множествено число из·на·ме·ре·ли
членувано из·на·ме·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·на·ме·рещ
непълен член из·на·ме·ре·щия
пълен член из·на·ме·ре·щи·ят
женски род из·на·ме·ре·ща
членувано из·на·ме·ре·ща·та
среден род из·на·ме·ре·що
членувано из·на·ме·ре·що·то
множествено число из·на·ме·ре·щи
членувано из·на·ме·ре·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·на·ме·рей·ки