Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/измета

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола измета. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ме·та из·ме·тем
2 лице из·ме·теш из·ме·те·те
3 лице из·ме·те из·ме·тат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ме·тох из·ме·тох·ме
2 лице из·ме·те из·ме·тох·те
3 лице из·ме·те из·ме·то·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ме·тях из·ме·тях·ме
2 лице из·ме·те·ше из·ме·тях·те
3 лице из·ме·те·ше из·ме·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измел съм измела съм измело съм измели сме
2 лице измел си измела си измело си измели сте
3 лице измел е измела е измело е измели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измел бях измела бях измело бяхме измели
2 лице беше измел беше измела беше измело бяхте измели
3 лице беше измел беше измела беше измело бяха измели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще измета ще изметем
2 лице ще изметеш ще изметете
3 лице ще измете ще изметат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измел ще съм измела ще съм измело ще сме измели
2 лице ще си измел ще си измела ще си измело ще сте измели
3 лице ще е измел ще е измела ще е измело ще са измели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да измета щяхме да изметем
2 лице щеше да изметеш щяхте да изметете
3 лице щеше да измете щяха да изметат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измел щях да съм измела щях да съм измело щяхме да сме измели
2 лице щеше да си измел щеше да си измела щеше да си измело щяхте да сте измели
3 лице щеше да е измел щеше да е измела щеше да е измело щяха да са измели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изметял съм изметяла съм изметяло съм изметели сме
2 лице изметял си изметяла си изметяло си изметели сте
3 лице изметял (е) изметяла (е) изметяло (е) изметели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измел съм измела съм измело съм измели сме
2 лице измел си измела си измело си измели сте
3 лице измел (е) измела (е) измело (е) измели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измел била съм измела било съм измело били сме измели
2 лице бил си измел била си измела било си измело били сте измели
3 лице бил (е) измел била (е) измела било (е) измело били (са) измели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измета щяла съм да измета щяло съм да измета щели сме да изметем
2 лице щял си да изметеш щяла си да изметеш щяло си да изметеш щели сте да изметете
3 лице щял (е) да измете щяла (е) да измете щяло (е) да измете щели (са) да изметат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измел щяла съм да съм измела щяло съм да съм измело щели сме да сме измели
2 лице щял си да си измел щяла си да си измела щяло си да си измело щели сте да сте измели
3 лице щял (е) да е измел щяла (е) да е измела щяло (е) да е измело щели (са) да са измели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измел бих измела бих измело бихме измели
2 лице би измел би измела би измело бихте измели
3 лице би измел би измела би измело биха измели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·ме·ти из·ме·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ме·тен
непълен член из·ме·те·ния
пълен член из·ме·те·ни·ят
женски род из·ме·те·на
членувано из·ме·те·на·та
среден род из·ме·те·но
членувано из·ме·те·но·то
множествено число из·ме·те·ни
членувано из·ме·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мел
непълен член из·ме·лия
пълен член из·ме·ли·ят
женски род из·ме·ла
членувано из·ме·ла·та
среден род из·ме·ло
членувано из·ме·ло·то
множествено число из·ме·ли
членувано из·ме·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ме·тял
непълен член из·ме·тя·лия
пълен член из·ме·тя·ли·ят
женски род из·ме·тя·ла
членувано из·ме·тя·ла·та
среден род из·ме·тя·ло
членувано из·ме·тя·ло·то
множествено число из·ме·те·ли
членувано из·ме·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ме·тящ
непълен член из·ме·тя·щия
пълен член из·ме·тя·щи·ят
женски род из·ме·тя·ща
членувано из·ме·тя·ща·та
среден род из·ме·тя·що
членувано из·ме·тя·що·то
множествено число из·ме·тя·щи
членувано из·ме·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·ме·тей·ки