Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изкуфявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изкуфявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ку·фя·вам из·ку·фя·ва·ме
2 лице из·ку·фя·ваш из·ку·фя·ва·те
3 лице из·ку·фя·ва из·ку·фя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ку·фя·вах из·ку·фя·вах·ме
2 лице из·ку·фя·ва из·ку·фя·вах·те
3 лице из·ку·фя·ва из·ку·фя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ку·фя·вах из·ку·фя·вах·ме
2 лице из·ку·фя·ва·ше из·ку·фя·вах·те
3 лице из·ку·фя·ва·ше из·ку·фя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкуфявал съм изкуфявала съм изкуфявало съм изкуфявали сме
2 лице изкуфявал си изкуфявала си изкуфявало си изкуфявали сте
3 лице изкуфявал е изкуфявала е изкуфявало е изкуфявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкуфявал бях изкуфявала бях изкуфявало бяхме изкуфявали
2 лице беше изкуфявал беше изкуфявала беше изкуфявало бяхте изкуфявали
3 лице беше изкуфявал беше изкуфявала беше изкуфявало бяха изкуфявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изкуфявам ще изкуфяваме
2 лице ще изкуфяваш ще изкуфявате
3 лице ще изкуфява ще изкуфяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкуфявал ще съм изкуфявала ще съм изкуфявало ще сме изкуфявали
2 лице ще си изкуфявал ще си изкуфявала ще си изкуфявало ще сте изкуфявали
3 лице ще е изкуфявал ще е изкуфявала ще е изкуфявало ще са изкуфявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изкуфявам щяхме да изкуфяваме
2 лице щеше да изкуфяваш щяхте да изкуфявате
3 лице щеше да изкуфява щяха да изкуфяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкуфявал щях да съм изкуфявала щях да съм изкуфявало щяхме да сме изкуфявали
2 лице щеше да си изкуфявал щеше да си изкуфявала щеше да си изкуфявало щяхте да сте изкуфявали
3 лице щеше да е изкуфявал щеше да е изкуфявала щеше да е изкуфявало щяха да са изкуфявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкуфявал съм изкуфявала съм изкуфявало съм изкуфявали сме
2 лице изкуфявал си изкуфявала си изкуфявало си изкуфявали сте
3 лице изкуфявал (е) изкуфявала (е) изкуфявало (е) изкуфявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкуфявал съм изкуфявала съм изкуфявало съм изкуфявали сме
2 лице изкуфявал си изкуфявала си изкуфявало си изкуфявали сте
3 лице изкуфявал (е) изкуфявала (е) изкуфявало (е) изкуфявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкуфявал била съм изкуфявала било съм изкуфявало били сме изкуфявали
2 лице бил си изкуфявал била си изкуфявала било си изкуфявало били сте изкуфявали
3 лице бил (е) изкуфявал била (е) изкуфявала било (е) изкуфявало били (са) изкуфявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкуфявам щяла съм да изкуфявам щяло съм да изкуфявам щели сме да изкуфяваме
2 лице щял си да изкуфяваш щяла си да изкуфяваш щяло си да изкуфяваш щели сте да изкуфявате
3 лице щял (е) да изкуфява щяла (е) да изкуфява щяло (е) да изкуфява щели (са) да изкуфяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкуфявал щяла съм да съм изкуфявала щяло съм да съм изкуфявало щели сме да сме изкуфявали
2 лице щял си да си изкуфявал щяла си да си изкуфявала щяло си да си изкуфявало щели сте да сте изкуфявали
3 лице щял (е) да е изкуфявал щяла (е) да е изкуфявала щяло (е) да е изкуфявало щели (са) да са изкуфявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкуфявал бих изкуфявала бих изкуфявало бихме изкуфявали
2 лице би изкуфявал би изкуфявала би изкуфявало бихте изкуфявали
3 лице би изкуфявал би изкуфявала би изкуфявало биха изкуфявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·ку·фя·вай из·ку·фя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ку·фя·ван
непълен член из·ку·фя·ва·ния
пълен член из·ку·фя·ва·ни·ят
женски род из·ку·фя·ва·на
членувано из·ку·фя·ва·на·та
среден род из·ку·фя·ва·но
членувано из·ку·фя·ва·но·то
множествено число из·ку·фя·ва·ни
членувано из·ку·фя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ку·фя·вал
непълен член из·ку·фя·ва·лия
пълен член из·ку·фя·ва·ли·ят
женски род из·ку·фя·ва·ла
членувано из·ку·фя·ва·ла·та
среден род из·ку·фя·ва·ло
членувано из·ку·фя·ва·ло·то
множествено число из·ку·фя·ва·ли
членувано из·ку·фя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ку·фя·вал
непълен член из·ку·фя·ва·лия
пълен член из·ку·фя·ва·ли·ят
женски род из·ку·фя·ва·ла
членувано из·ку·фя·ва·ла·та
среден род из·ку·фя·ва·ло
членувано из·ку·фя·ва·ло·то
множествено число из·ку·фя·ва·ли
членувано из·ку·фя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ку·фя·ващ
непълен член из·ку·фя·ва·щия
пълен член из·ку·фя·ва·щи·ят
женски род из·ку·фя·ва·ща
членувано из·ку·фя·ва·ща·та
среден род из·ку·фя·ва·що
членувано из·ку·фя·ва·що·то
множествено число из·ку·фя·ва·щи
членувано из·ку·фя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·ку·фя·вай·ки