Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изкрънкам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изкрънкам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·к·рън·кам из·к·рън·ка·ме
2 лице из·к·рън·каш из·к·рън·ка·те
3 лице из·к·рън·ка из·к·рън·кат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·к·рън·ках из·к·рън·ках·ме
2 лице из·к·рън·ка из·к·рън·ках·те
3 лице из·к·рън·ка из·к·рън·ка·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·к·рън·ках из·к·рън·ках·ме
2 лице из·к·рън·ка·ше из·к·рън·ках·те
3 лице из·к·рън·ка·ше из·к·рън·ка·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкрънкал съм изкрънкала съм изкрънкало съм изкрънкали сме
2 лице изкрънкал си изкрънкала си изкрънкало си изкрънкали сте
3 лице изкрънкал е изкрънкала е изкрънкало е изкрънкали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкрънкал бях изкрънкала бях изкрънкало бяхме изкрънкали
2 лице беше изкрънкал беше изкрънкала беше изкрънкало бяхте изкрънкали
3 лице беше изкрънкал беше изкрънкала беше изкрънкало бяха изкрънкали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изкрънкам ще изкрънкаме
2 лице ще изкрънкаш ще изкрънкате
3 лице ще изкрънка ще изкрънкат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкрънкал ще съм изкрънкала ще съм изкрънкало ще сме изкрънкали
2 лице ще си изкрънкал ще си изкрънкала ще си изкрънкало ще сте изкрънкали
3 лице ще е изкрънкал ще е изкрънкала ще е изкрънкало ще са изкрънкали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изкрънкам щяхме да изкрънкаме
2 лице щеше да изкрънкаш щяхте да изкрънкате
3 лице щеше да изкрънка щяха да изкрънкат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкрънкал щях да съм изкрънкала щях да съм изкрънкало щяхме да сме изкрънкали
2 лице щеше да си изкрънкал щеше да си изкрънкала щеше да си изкрънкало щяхте да сте изкрънкали
3 лице щеше да е изкрънкал щеше да е изкрънкала щеше да е изкрънкало щяха да са изкрънкали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкрънкал съм изкрънкала съм изкрънкало съм изкрънкали сме
2 лице изкрънкал си изкрънкала си изкрънкало си изкрънкали сте
3 лице изкрънкал (е) изкрънкала (е) изкрънкало (е) изкрънкали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкрънкал съм изкрънкала съм изкрънкало съм изкрънкали сме
2 лице изкрънкал си изкрънкала си изкрънкало си изкрънкали сте
3 лице изкрънкал (е) изкрънкала (е) изкрънкало (е) изкрънкали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкрънкал била съм изкрънкала било съм изкрънкало били сме изкрънкали
2 лице бил си изкрънкал била си изкрънкала било си изкрънкало били сте изкрънкали
3 лице бил (е) изкрънкал била (е) изкрънкала било (е) изкрънкало били (са) изкрънкали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкрънкам щяла съм да изкрънкам щяло съм да изкрънкам щели сме да изкрънкаме
2 лице щял си да изкрънкаш щяла си да изкрънкаш щяло си да изкрънкаш щели сте да изкрънкате
3 лице щял (е) да изкрънка щяла (е) да изкрънка щяло (е) да изкрънка щели (са) да изкрънкат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкрънкал щяла съм да съм изкрънкала щяло съм да съм изкрънкало щели сме да сме изкрънкали
2 лице щял си да си изкрънкал щяла си да си изкрънкала щяло си да си изкрънкало щели сте да сте изкрънкали
3 лице щял (е) да е изкрънкал щяла (е) да е изкрънкала щяло (е) да е изкрънкало щели (са) да са изкрънкали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкрънкал бих изкрънкала бих изкрънкало бихме изкрънкали
2 лице би изкрънкал би изкрънкала би изкрънкало бихте изкрънкали
3 лице би изкрънкал би изкрънкала би изкрънкало биха изкрънкали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·к·рън·кай из·к·рън·кай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·к·рън·кан
непълен член из·к·рън·ка·ния
пълен член из·к·рън·ка·ни·ят
женски род из·к·рън·ка·на
членувано из·к·рън·ка·на·та
среден род из·к·рън·ка·но
членувано из·к·рън·ка·но·то
множествено число из·к·рън·ка·ни
членувано из·к·рън·ка·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·к·рън·кал
непълен член из·к·рън·ка·лия
пълен член из·к·рън·ка·ли·ят
женски род из·к·рън·ка·ла
членувано из·к·рън·ка·ла·та
среден род из·к·рън·ка·ло
членувано из·к·рън·ка·ло·то
множествено число из·к·рън·ка·ли
членувано из·к·рън·ка·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·к·рън·кал
непълен член из·к·рън·ка·лия
пълен член из·к·рън·ка·ли·ят
женски род из·к·рън·ка·ла
членувано из·к·рън·ка·ла·та
среден род из·к·рън·ка·ло
членувано из·к·рън·ка·ло·то
множествено число из·к·рън·ка·ли
членувано из·к·рън·ка·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·к·рън·кащ
непълен член из·к·рън·ка·щия
пълен член из·к·рън·ка·щи·ят
женски род из·к·рън·ка·ща
членувано из·к·рън·ка·ща·та
среден род из·к·рън·ка·що
членувано из·к·рън·ка·що·то
множествено число из·к·рън·ка·щи
членувано из·к·рън·ка·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·к·рън·кай·ки