Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изкомандвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изкомандвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ко·ман·д·вам из·ко·ман·д·ва·ме
2 лице из·ко·ман·д·ваш из·ко·ман·д·ва·те
3 лице из·ко·ман·д·ва из·ко·ман·д·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ко·ман·д·вах из·ко·ман·д·вах·ме
2 лице из·ко·ман·д·ва из·ко·ман·д·вах·те
3 лице из·ко·ман·д·ва из·ко·ман·д·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ко·ман·д·вах из·ко·ман·д·вах·ме
2 лице из·ко·ман·д·ва·ше из·ко·ман·д·вах·те
3 лице из·ко·ман·д·ва·ше из·ко·ман·д·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандвал съм изкомандвала съм изкомандвало съм изкомандвали сме
2 лице изкомандвал си изкомандвала си изкомандвало си изкомандвали сте
3 лице изкомандвал е изкомандвала е изкомандвало е изкомандвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкомандвал бях изкомандвала бях изкомандвало бяхме изкомандвали
2 лице беше изкомандвал беше изкомандвала беше изкомандвало бяхте изкомандвали
3 лице беше изкомандвал беше изкомандвала беше изкомандвало бяха изкомандвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изкомандвам ще изкомандваме
2 лице ще изкомандваш ще изкомандвате
3 лице ще изкомандва ще изкомандват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкомандвал ще съм изкомандвала ще съм изкомандвало ще сме изкомандвали
2 лице ще си изкомандвал ще си изкомандвала ще си изкомандвало ще сте изкомандвали
3 лице ще е изкомандвал ще е изкомандвала ще е изкомандвало ще са изкомандвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изкомандвам щяхме да изкомандваме
2 лице щеше да изкомандваш щяхте да изкомандвате
3 лице щеше да изкомандва щяха да изкомандват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкомандвал щях да съм изкомандвала щях да съм изкомандвало щяхме да сме изкомандвали
2 лице щеше да си изкомандвал щеше да си изкомандвала щеше да си изкомандвало щяхте да сте изкомандвали
3 лице щеше да е изкомандвал щеше да е изкомандвала щеше да е изкомандвало щяха да са изкомандвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандвал съм изкомандвала съм изкомандвало съм изкомандвали сме
2 лице изкомандвал си изкомандвала си изкомандвало си изкомандвали сте
3 лице изкомандвал (е) изкомандвала (е) изкомандвало (е) изкомандвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандвал съм изкомандвала съм изкомандвало съм изкомандвали сме
2 лице изкомандвал си изкомандвала си изкомандвало си изкомандвали сте
3 лице изкомандвал (е) изкомандвала (е) изкомандвало (е) изкомандвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкомандвал била съм изкомандвала било съм изкомандвало били сме изкомандвали
2 лице бил си изкомандвал била си изкомандвала било си изкомандвало били сте изкомандвали
3 лице бил (е) изкомандвал била (е) изкомандвала било (е) изкомандвало били (са) изкомандвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкомандвам щяла съм да изкомандвам щяло съм да изкомандвам щели сме да изкомандваме
2 лице щял си да изкомандваш щяла си да изкомандваш щяло си да изкомандваш щели сте да изкомандвате
3 лице щял (е) да изкомандва щяла (е) да изкомандва щяло (е) да изкомандва щели (са) да изкомандват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкомандвал щяла съм да съм изкомандвала щяло съм да съм изкомандвало щели сме да сме изкомандвали
2 лице щял си да си изкомандвал щяла си да си изкомандвала щяло си да си изкомандвало щели сте да сте изкомандвали
3 лице щял (е) да е изкомандвал щяла (е) да е изкомандвала щяло (е) да е изкомандвало щели (са) да са изкомандвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкомандвал бих изкомандвала бих изкомандвало бихме изкомандвали
2 лице би изкомандвал би изкомандвала би изкомандвало бихте изкомандвали
3 лице би изкомандвал би изкомандвала би изкомандвало биха изкомандвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·ко·ман·д·вай из·ко·ман·д·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ко·ман·д·ван
непълен член из·ко·ман·д·ва·ния
пълен член из·ко·ман·д·ва·ни·ят
женски род из·ко·ман·д·ва·на
членувано из·ко·ман·д·ва·на·та
среден род из·ко·ман·д·ва·но
членувано из·ко·ман·д·ва·но·то
множествено число из·ко·ман·д·ва·ни
членувано из·ко·ман·д·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ко·ман·д·вал
непълен член из·ко·ман·д·ва·лия
пълен член из·ко·ман·д·ва·ли·ят
женски род из·ко·ман·д·ва·ла
членувано из·ко·ман·д·ва·ла·та
среден род из·ко·ман·д·ва·ло
членувано из·ко·ман·д·ва·ло·то
множествено число из·ко·ман·д·ва·ли
членувано из·ко·ман·д·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ко·ман·д·вал
непълен член из·ко·ман·д·ва·лия
пълен член из·ко·ман·д·ва·ли·ят
женски род из·ко·ман·д·ва·ла
членувано из·ко·ман·д·ва·ла·та
среден род из·ко·ман·д·ва·ло
членувано из·ко·ман·д·ва·ло·то
множествено число из·ко·ман·д·ва·ли
членувано из·ко·ман·д·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ко·ман·д·ващ
непълен член из·ко·ман·д·ва·щия
пълен член из·ко·ман·д·ва·щи·ят
женски род из·ко·ман·д·ва·ща
членувано из·ко·ман·д·ва·ща·та
среден род из·ко·ман·д·ва·що
членувано из·ко·ман·д·ва·що·то
множествено число из·ко·ман·д·ва·щи
членувано из·ко·ман·д·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·ко·ман·д·вай·ки