Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/издупчвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола издупчвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·дуп·ч·вам из·дуп·ч·ва·ме
2 лице из·дуп·ч·ваш из·дуп·ч·ва·те
3 лице из·дуп·ч·ва из·дуп·ч·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·дуп·ч·вах из·дуп·ч·вах·ме
2 лице из·дуп·ч·ва из·дуп·ч·вах·те
3 лице из·дуп·ч·ва из·дуп·ч·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·дуп·ч·вах из·дуп·ч·вах·ме
2 лице из·дуп·ч·ва·ше из·дуп·ч·вах·те
3 лице из·дуп·ч·ва·ше из·дуп·ч·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издупчвал съм издупчвала съм издупчвало съм издупчвали сме
2 лице издупчвал си издупчвала си издупчвало си издупчвали сте
3 лице издупчвал е издупчвала е издупчвало е издупчвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издупчвал бях издупчвала бях издупчвало бяхме издупчвали
2 лице беше издупчвал беше издупчвала беше издупчвало бяхте издупчвали
3 лице беше издупчвал беше издупчвала беше издупчвало бяха издупчвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще издупчвам ще издупчваме
2 лице ще издупчваш ще издупчвате
3 лице ще издупчва ще издупчват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издупчвал ще съм издупчвала ще съм издупчвало ще сме издупчвали
2 лице ще си издупчвал ще си издупчвала ще си издупчвало ще сте издупчвали
3 лице ще е издупчвал ще е издупчвала ще е издупчвало ще са издупчвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да издупчвам щяхме да издупчваме
2 лице щеше да издупчваш щяхте да издупчвате
3 лице щеше да издупчва щяха да издупчват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издупчвал щях да съм издупчвала щях да съм издупчвало щяхме да сме издупчвали
2 лице щеше да си издупчвал щеше да си издупчвала щеше да си издупчвало щяхте да сте издупчвали
3 лице щеше да е издупчвал щеше да е издупчвала щеше да е издупчвало щяха да са издупчвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издупчвал съм издупчвала съм издупчвало съм издупчвали сме
2 лице издупчвал си издупчвала си издупчвало си издупчвали сте
3 лице издупчвал (е) издупчвала (е) издупчвало (е) издупчвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издупчвал съм издупчвала съм издупчвало съм издупчвали сме
2 лице издупчвал си издупчвала си издупчвало си издупчвали сте
3 лице издупчвал (е) издупчвала (е) издупчвало (е) издупчвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издупчвал била съм издупчвала било съм издупчвало били сме издупчвали
2 лице бил си издупчвал била си издупчвала било си издупчвало били сте издупчвали
3 лице бил (е) издупчвал била (е) издупчвала било (е) издупчвало били (са) издупчвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издупчвам щяла съм да издупчвам щяло съм да издупчвам щели сме да издупчваме
2 лице щял си да издупчваш щяла си да издупчваш щяло си да издупчваш щели сте да издупчвате
3 лице щял (е) да издупчва щяла (е) да издупчва щяло (е) да издупчва щели (са) да издупчват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издупчвал щяла съм да съм издупчвала щяло съм да съм издупчвало щели сме да сме издупчвали
2 лице щял си да си издупчвал щяла си да си издупчвала щяло си да си издупчвало щели сте да сте издупчвали
3 лице щял (е) да е издупчвал щяла (е) да е издупчвала щяло (е) да е издупчвало щели (са) да са издупчвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издупчвал бих издупчвала бих издупчвало бихме издупчвали
2 лице би издупчвал би издупчвала би издупчвало бихте издупчвали
3 лице би издупчвал би издупчвала би издупчвало биха издупчвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·дуп·ч·вай из·дуп·ч·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·дуп·ч·ван
непълен член из·дуп·ч·ва·ния
пълен член из·дуп·ч·ва·ни·ят
женски род из·дуп·ч·ва·на
членувано из·дуп·ч·ва·на·та
среден род из·дуп·ч·ва·но
членувано из·дуп·ч·ва·но·то
множествено число из·дуп·ч·ва·ни
членувано из·дуп·ч·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·дуп·ч·вал
непълен член из·дуп·ч·ва·лия
пълен член из·дуп·ч·ва·ли·ят
женски род из·дуп·ч·ва·ла
членувано из·дуп·ч·ва·ла·та
среден род из·дуп·ч·ва·ло
членувано из·дуп·ч·ва·ло·то
множествено число из·дуп·ч·ва·ли
членувано из·дуп·ч·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·дуп·ч·вал
непълен член из·дуп·ч·ва·лия
пълен член из·дуп·ч·ва·ли·ят
женски род из·дуп·ч·ва·ла
членувано из·дуп·ч·ва·ла·та
среден род из·дуп·ч·ва·ло
членувано из·дуп·ч·ва·ло·то
множествено число из·дуп·ч·ва·ли
членувано из·дуп·ч·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·дуп·ч·ващ
непълен член из·дуп·ч·ва·щия
пълен член из·дуп·ч·ва·щи·ят
женски род из·дуп·ч·ва·ща
членувано из·дуп·ч·ва·ща·та
среден род из·дуп·ч·ва·що
членувано из·дуп·ч·ва·що·то
множествено число из·дуп·ч·ва·щи
членувано из·дуп·ч·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·дуп·ч·вай·ки