Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/издумам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола издумам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ду·мам из·ду·ма·ме
2 лице из·ду·маш из·ду·ма·те
3 лице из·ду·ма из·ду·мат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ду·мах из·ду·мах·ме
2 лице из·ду·ма из·ду·мах·те
3 лице из·ду·ма из·ду·ма·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ду·мах из·ду·мах·ме
2 лице из·ду·ма·ше из·ду·мах·те
3 лице из·ду·ма·ше из·ду·ма·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издумал съм издумала съм издумало съм издумали сме
2 лице издумал си издумала си издумало си издумали сте
3 лице издумал е издумала е издумало е издумали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издумал бях издумала бях издумало бяхме издумали
2 лице беше издумал беше издумала беше издумало бяхте издумали
3 лице беше издумал беше издумала беше издумало бяха издумали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще издумам ще издумаме
2 лице ще издумаш ще издумате
3 лице ще издума ще издумат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издумал ще съм издумала ще съм издумало ще сме издумали
2 лице ще си издумал ще си издумала ще си издумало ще сте издумали
3 лице ще е издумал ще е издумала ще е издумало ще са издумали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да издумам щяхме да издумаме
2 лице щеше да издумаш щяхте да издумате
3 лице щеше да издума щяха да издумат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издумал щях да съм издумала щях да съм издумало щяхме да сме издумали
2 лице щеше да си издумал щеше да си издумала щеше да си издумало щяхте да сте издумали
3 лице щеше да е издумал щеше да е издумала щеше да е издумало щяха да са издумали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издумал съм издумала съм издумало съм издумали сме
2 лице издумал си издумала си издумало си издумали сте
3 лице издумал (е) издумала (е) издумало (е) издумали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издумал съм издумала съм издумало съм издумали сме
2 лице издумал си издумала си издумало си издумали сте
3 лице издумал (е) издумала (е) издумало (е) издумали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издумал била съм издумала било съм издумало били сме издумали
2 лице бил си издумал била си издумала било си издумало били сте издумали
3 лице бил (е) издумал била (е) издумала било (е) издумало били (са) издумали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издумам щяла съм да издумам щяло съм да издумам щели сме да издумаме
2 лице щял си да издумаш щяла си да издумаш щяло си да издумаш щели сте да издумате
3 лице щял (е) да издума щяла (е) да издума щяло (е) да издума щели (са) да издумат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издумал щяла съм да съм издумала щяло съм да съм издумало щели сме да сме издумали
2 лице щял си да си издумал щяла си да си издумала щяло си да си издумало щели сте да сте издумали
3 лице щял (е) да е издумал щяла (е) да е издумала щяло (е) да е издумало щели (са) да са издумали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издумал бих издумала бих издумало бихме издумали
2 лице би издумал би издумала би издумало бихте издумали
3 лице би издумал би издумала би издумало биха издумали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·ду·май из·ду·май·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ду·ман
непълен член из·ду·ма·ния
пълен член из·ду·ма·ни·ят
женски род из·ду·ма·на
членувано из·ду·ма·на·та
среден род из·ду·ма·но
членувано из·ду·ма·но·то
множествено число из·ду·ма·ни
членувано из·ду·ма·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ду·мал
непълен член из·ду·ма·лия
пълен член из·ду·ма·ли·ят
женски род из·ду·ма·ла
членувано из·ду·ма·ла·та
среден род из·ду·ма·ло
членувано из·ду·ма·ло·то
множествено число из·ду·ма·ли
членувано из·ду·ма·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ду·мал
непълен член из·ду·ма·лия
пълен член из·ду·ма·ли·ят
женски род из·ду·ма·ла
членувано из·ду·ма·ла·та
среден род из·ду·ма·ло
членувано из·ду·ма·ло·то
множествено число из·ду·ма·ли
членувано из·ду·ма·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ду·мащ
непълен член из·ду·ма·щия
пълен член из·ду·ма·щи·ят
женски род из·ду·ма·ща
членувано из·ду·ма·ща·та
среден род из·ду·ма·що
членувано из·ду·ма·що·то
множествено число из·ду·ма·щи
членувано из·ду·ма·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·ду·май·ки