Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изгърмявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изгърмявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·гър·мя·вам из·гър·мя·ва·ме
2 лице из·гър·мя·ваш из·гър·мя·ва·те
3 лице из·гър·мя·ва из·гър·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·гър·мя·вах из·гър·мя·вах·ме
2 лице из·гър·мя·ва из·гър·мя·вах·те
3 лице из·гър·мя·ва из·гър·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·гър·мя·вах из·гър·мя·вах·ме
2 лице из·гър·мя·ва·ше из·гър·мя·вах·те
3 лице из·гър·мя·ва·ше из·гър·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмявал съм изгърмявала съм изгърмявало съм изгърмявали сме
2 лице изгърмявал си изгърмявала си изгърмявало си изгърмявали сте
3 лице изгърмявал е изгърмявала е изгърмявало е изгърмявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгърмявал бях изгърмявала бях изгърмявало бяхме изгърмявали
2 лице беше изгърмявал беше изгърмявала беше изгърмявало бяхте изгърмявали
3 лице беше изгърмявал беше изгърмявала беше изгърмявало бяха изгърмявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изгърмявам ще изгърмяваме
2 лице ще изгърмяваш ще изгърмявате
3 лице ще изгърмява ще изгърмяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгърмявал ще съм изгърмявала ще съм изгърмявало ще сме изгърмявали
2 лице ще си изгърмявал ще си изгърмявала ще си изгърмявало ще сте изгърмявали
3 лице ще е изгърмявал ще е изгърмявала ще е изгърмявало ще са изгърмявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изгърмявам щяхме да изгърмяваме
2 лице щеше да изгърмяваш щяхте да изгърмявате
3 лице щеше да изгърмява щяха да изгърмяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгърмявал щях да съм изгърмявала щях да съм изгърмявало щяхме да сме изгърмявали
2 лице щеше да си изгърмявал щеше да си изгърмявала щеше да си изгърмявало щяхте да сте изгърмявали
3 лице щеше да е изгърмявал щеше да е изгърмявала щеше да е изгърмявало щяха да са изгърмявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмявал съм изгърмявала съм изгърмявало съм изгърмявали сме
2 лице изгърмявал си изгърмявала си изгърмявало си изгърмявали сте
3 лице изгърмявал (е) изгърмявала (е) изгърмявало (е) изгърмявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмявал съм изгърмявала съм изгърмявало съм изгърмявали сме
2 лице изгърмявал си изгърмявала си изгърмявало си изгърмявали сте
3 лице изгърмявал (е) изгърмявала (е) изгърмявало (е) изгърмявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгърмявал била съм изгърмявала било съм изгърмявало били сме изгърмявали
2 лице бил си изгърмявал била си изгърмявала било си изгърмявало били сте изгърмявали
3 лице бил (е) изгърмявал била (е) изгърмявала било (е) изгърмявало били (са) изгърмявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгърмявам щяла съм да изгърмявам щяло съм да изгърмявам щели сме да изгърмяваме
2 лице щял си да изгърмяваш щяла си да изгърмяваш щяло си да изгърмяваш щели сте да изгърмявате
3 лице щял (е) да изгърмява щяла (е) да изгърмява щяло (е) да изгърмява щели (са) да изгърмяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгърмявал щяла съм да съм изгърмявала щяло съм да съм изгърмявало щели сме да сме изгърмявали
2 лице щял си да си изгърмявал щяла си да си изгърмявала щяло си да си изгърмявало щели сте да сте изгърмявали
3 лице щял (е) да е изгърмявал щяла (е) да е изгърмявала щяло (е) да е изгърмявало щели (са) да са изгърмявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгърмявал бих изгърмявала бих изгърмявало бихме изгърмявали
2 лице би изгърмявал би изгърмявала би изгърмявало бихте изгърмявали
3 лице би изгърмявал би изгърмявала би изгърмявало биха изгърмявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·гър·мя·вай из·гър·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·гър·мя·ван
непълен член из·гър·мя·ва·ния
пълен член из·гър·мя·ва·ни·ят
женски род из·гър·мя·ва·на
членувано из·гър·мя·ва·на·та
среден род из·гър·мя·ва·но
членувано из·гър·мя·ва·но·то
множествено число из·гър·мя·ва·ни
членувано из·гър·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·гър·мя·вал
непълен член из·гър·мя·ва·лия
пълен член из·гър·мя·ва·ли·ят
женски род из·гър·мя·ва·ла
членувано из·гър·мя·ва·ла·та
среден род из·гър·мя·ва·ло
членувано из·гър·мя·ва·ло·то
множествено число из·гър·мя·ва·ли
членувано из·гър·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·гър·мя·вал
непълен член из·гър·мя·ва·лия
пълен член из·гър·мя·ва·ли·ят
женски род из·гър·мя·ва·ла
членувано из·гър·мя·ва·ла·та
среден род из·гър·мя·ва·ло
членувано из·гър·мя·ва·ло·то
множествено число из·гър·мя·ва·ли
членувано из·гър·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·гър·мя·ващ
непълен член из·гър·мя·ва·щия
пълен член из·гър·мя·ва·щи·ят
женски род из·гър·мя·ва·ща
членувано из·гър·мя·ва·ща·та
среден род из·гър·мя·ва·що
членувано из·гър·мя·ва·що·то
множествено число из·гър·мя·ва·щи
членувано из·гър·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·гър·мя·вай·ки