Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/извехтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола извехтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·вех·тя из·вех·тим
2 лице из·вех·тиш из·вех·ти·те
3 лице из·вех·ти из·вех·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·вех·тях из·вех·тях·ме
2 лице из·вех·тя из·вех·тях·те
3 лице из·вех·тя из·вех·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·вех·тях из·вех·тях·ме
2 лице из·вех·те·ше из·вех·тях·те
3 лице из·вех·те·ше из·вех·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извехтял съм извехтяла съм извехтяло съм извехтели сме
2 лице извехтял си извехтяла си извехтяло си извехтели сте
3 лице извехтял е извехтяла е извехтяло е извехтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извехтял бях извехтяла бях извехтяло бяхме извехтели
2 лице беше извехтял беше извехтяла беше извехтяло бяхте извехтели
3 лице беше извехтял беше извехтяла беше извехтяло бяха извехтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще извехтя ще извехтим
2 лице ще извехтиш ще извехтите
3 лице ще извехти ще извехтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извехтял ще съм извехтяла ще съм извехтяло ще сме извехтели
2 лице ще си извехтял ще си извехтяла ще си извехтяло ще сте извехтели
3 лице ще е извехтял ще е извехтяла ще е извехтяло ще са извехтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да извехтя щяхме да извехтим
2 лице щеше да извехтиш щяхте да извехтите
3 лице щеше да извехти щяха да извехтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извехтял щях да съм извехтяла щях да съм извехтяло щяхме да сме извехтели
2 лице щеше да си извехтял щеше да си извехтяла щеше да си извехтяло щяхте да сте извехтели
3 лице щеше да е извехтял щеше да е извехтяла щеше да е извехтяло щяха да са извехтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извехтял съм извехтяла съм извехтяло съм извехтели сме
2 лице извехтял си извехтяла си извехтяло си извехтели сте
3 лице извехтял (е) извехтяла (е) извехтяло (е) извехтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извехтял съм извехтяла съм извехтяло съм извехтели сме
2 лице извехтял си извехтяла си извехтяло си извехтели сте
3 лице извехтял (е) извехтяла (е) извехтяло (е) извехтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извехтял била съм извехтяла било съм извехтяло били сме извехтели
2 лице бил си извехтял била си извехтяла било си извехтяло били сте извехтели
3 лице бил (е) извехтял била (е) извехтяла било (е) извехтяло били (са) извехтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извехтя щяла съм да извехтя щяло съм да извехтя щели сме да извехтим
2 лице щял си да извехтиш щяла си да извехтиш щяло си да извехтиш щели сте да извехтите
3 лице щял (е) да извехти щяла (е) да извехти щяло (е) да извехти щели (са) да извехтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извехтял щяла съм да съм извехтяла щяло съм да съм извехтяло щели сме да сме извехтели
2 лице щял си да си извехтял щяла си да си извехтяла щяло си да си извехтяло щели сте да сте извехтели
3 лице щял (е) да е извехтял щяла (е) да е извехтяла щяло (е) да е извехтяло щели (са) да са извехтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извехтял бих извехтяла бих извехтяло бихме извехтели
2 лице би извехтял би извехтяла би извехтяло бихте извехтели
3 лице би извехтял би извехтяла би извехтяло биха извехтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·вех·ти из·вех·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вех·тян
непълен член из·вех·тя·ния
пълен член из·вех·тя·ни·ят
женски род из·вех·тя·на
членувано из·вех·тя·на·та
среден род из·вех·тя·но
членувано из·вех·тя·но·то
множествено число из·вех·те·ни
членувано из·вех·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вех·тял
непълен член из·вех·те·лия
пълен член из·вех·те·ли·ят
женски род из·вех·тя·ла
членувано из·вех·тя·ла·та
среден род из·вех·тя·ло
членувано из·вех·тя·ло·то
множествено число из·вех·те·ли
членувано из·вех·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вех·тял
непълен член из·вех·тя·лия
пълен член из·вех·тя·ли·ят
женски род из·вех·тя·ла
членувано из·вех·тя·ла·та
среден род из·вех·тя·ло
членувано из·вех·тя·ло·то
множествено число из·вех·те·ли
членувано из·вех·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вех·тящ
непълен член из·вех·тя·щия
пълен член из·вех·тя·щи·ят
женски род из·вех·тя·ща
членувано из·вех·тя·ща·та
среден род из·вех·тя·що
членувано из·вех·тя·що·то
множествено число из·вех·тя·щи
членувано из·вех·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·вех·тей·ки