Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изведа

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изведа. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ве·да из·ве·дем
2 лице из·ве·деш из·ве·де·те
3 лице из·ве·де из·ве·дат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ве·дох из·ве·дох·ме
2 лице из·ве·де из·ве·дох·те
3 лице из·ве·де из·ве·до·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ве·дях из·ве·дях·ме
2 лице из·ве·де·ше из·ве·дях·те
3 лице из·ве·де·ше из·ве·дя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извел съм извела съм извело съм извели сме
2 лице извел си извела си извело си извели сте
3 лице извел е извела е извело е извели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извел бях извела бях извело бяхме извели
2 лице беше извел беше извела беше извело бяхте извели
3 лице беше извел беше извела беше извело бяха извели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изведа ще изведем
2 лице ще изведеш ще изведете
3 лице ще изведе ще изведат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извел ще съм извела ще съм извело ще сме извели
2 лице ще си извел ще си извела ще си извело ще сте извели
3 лице ще е извел ще е извела ще е извело ще са извели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изведа щяхме да изведем
2 лице щеше да изведеш щяхте да изведете
3 лице щеше да изведе щяха да изведат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извел щях да съм извела щях да съм извело щяхме да сме извели
2 лице щеше да си извел щеше да си извела щеше да си извело щяхте да сте извели
3 лице щеше да е извел щеше да е извела щеше да е извело щяха да са извели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изведял съм изведяла съм изведяло съм изведели сме
2 лице изведял си изведяла си изведяло си изведели сте
3 лице изведял (е) изведяла (е) изведяло (е) изведели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извел съм извела съм извело съм извели сме
2 лице извел си извела си извело си извели сте
3 лице извел (е) извела (е) извело (е) извели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извел била съм извела било съм извело били сме извели
2 лице бил си извел била си извела било си извело били сте извели
3 лице бил (е) извел била (е) извела било (е) извело били (са) извели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изведа щяла съм да изведа щяло съм да изведа щели сме да изведем
2 лице щял си да изведеш щяла си да изведеш щяло си да изведеш щели сте да изведете
3 лице щял (е) да изведе щяла (е) да изведе щяло (е) да изведе щели (са) да изведат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извел щяла съм да съм извела щяло съм да съм извело щели сме да сме извели
2 лице щял си да си извел щяла си да си извела щяло си да си извело щели сте да сте извели
3 лице щял (е) да е извел щяла (е) да е извела щяло (е) да е извело щели (са) да са извели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извел бих извела бих извело бихме извели
2 лице би извел би извела би извело бихте извели
3 лице би извел би извела би извело биха извели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·ве·ди из·ве·де·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ве·ден
непълен член из·ве·де·ния
пълен член из·ве·де·ни·ят
женски род из·ве·де·на
членувано из·ве·де·на·та
среден род из·ве·де·но
членувано из·ве·де·но·то
множествено число из·ве·де·ни
членувано из·ве·де·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вел
непълен член из·ве·лия
пълен член из·ве·ли·ят
женски род из·ве·ла
членувано из·ве·ла·та
среден род из·ве·ло
членувано из·ве·ло·то
множествено число из·ве·ли
членувано из·ве·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ве·дял
непълен член из·ве·дя·лия
пълен член из·ве·дя·ли·ят
женски род из·ве·дя·ла
членувано из·ве·дя·ла·та
среден род из·ве·дя·ло
членувано из·ве·дя·ло·то
множествено число из·ве·де·ли
членувано из·ве·де·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ве·дящ
непълен член из·ве·дя·щия
пълен член из·ве·дя·щи·ят
женски род из·ве·дя·ща
членувано из·ве·дя·ща·та
среден род из·ве·дя·що
членувано из·ве·дя·що·то
множествено число из·ве·дя·щи
членувано из·ве·дя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·ве·дей·ки