Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/извайквам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола извайквам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·вайк·вам из·вайк·ва·ме
2 лице из·вайк·ваш из·вайк·ва·те
3 лице из·вайк·ва из·вайк·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·вайк·вах из·вайк·вах·ме
2 лице из·вайк·ва из·вайк·вах·те
3 лице из·вайк·ва из·вайк·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·вайк·вах из·вайк·вах·ме
2 лице из·вайк·ва·ше из·вайк·вах·те
3 лице из·вайк·ва·ше из·вайк·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извайквал съм извайквала съм извайквало съм извайквали сме
2 лице извайквал си извайквала си извайквало си извайквали сте
3 лице извайквал е извайквала е извайквало е извайквали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извайквал бях извайквала бях извайквало бяхме извайквали
2 лице беше извайквал беше извайквала беше извайквало бяхте извайквали
3 лице беше извайквал беше извайквала беше извайквало бяха извайквали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще извайквам ще извайкваме
2 лице ще извайкваш ще извайквате
3 лице ще извайква ще извайкват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извайквал ще съм извайквала ще съм извайквало ще сме извайквали
2 лице ще си извайквал ще си извайквала ще си извайквало ще сте извайквали
3 лице ще е извайквал ще е извайквала ще е извайквало ще са извайквали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да извайквам щяхме да извайкваме
2 лице щеше да извайкваш щяхте да извайквате
3 лице щеше да извайква щяха да извайкват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извайквал щях да съм извайквала щях да съм извайквало щяхме да сме извайквали
2 лице щеше да си извайквал щеше да си извайквала щеше да си извайквало щяхте да сте извайквали
3 лице щеше да е извайквал щеше да е извайквала щеше да е извайквало щяха да са извайквали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извайквал съм извайквала съм извайквало съм извайквали сме
2 лице извайквал си извайквала си извайквало си извайквали сте
3 лице извайквал (е) извайквала (е) извайквало (е) извайквали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извайквал съм извайквала съм извайквало съм извайквали сме
2 лице извайквал си извайквала си извайквало си извайквали сте
3 лице извайквал (е) извайквала (е) извайквало (е) извайквали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извайквал била съм извайквала било съм извайквало били сме извайквали
2 лице бил си извайквал била си извайквала било си извайквало били сте извайквали
3 лице бил (е) извайквал била (е) извайквала било (е) извайквало били (са) извайквали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извайквам щяла съм да извайквам щяло съм да извайквам щели сме да извайкваме
2 лице щял си да извайкваш щяла си да извайкваш щяло си да извайкваш щели сте да извайквате
3 лице щял (е) да извайква щяла (е) да извайква щяло (е) да извайква щели (са) да извайкват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извайквал щяла съм да съм извайквала щяло съм да съм извайквало щели сме да сме извайквали
2 лице щял си да си извайквал щяла си да си извайквала щяло си да си извайквало щели сте да сте извайквали
3 лице щял (е) да е извайквал щяла (е) да е извайквала щяло (е) да е извайквало щели (са) да са извайквали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извайквал бих извайквала бих извайквало бихме извайквали
2 лице би извайквал би извайквала би извайквало бихте извайквали
3 лице би извайквал би извайквала би извайквало биха извайквали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·вайк·вай из·вайк·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вайк·ван
непълен член из·вайк·ва·ния
пълен член из·вайк·ва·ни·ят
женски род из·вайк·ва·на
членувано из·вайк·ва·на·та
среден род из·вайк·ва·но
членувано из·вайк·ва·но·то
множествено число из·вайк·ва·ни
членувано из·вайк·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вайк·вал
непълен член из·вайк·ва·лия
пълен член из·вайк·ва·ли·ят
женски род из·вайк·ва·ла
членувано из·вайк·ва·ла·та
среден род из·вайк·ва·ло
членувано из·вайк·ва·ло·то
множествено число из·вайк·ва·ли
членувано из·вайк·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вайк·вал
непълен член из·вайк·ва·лия
пълен член из·вайк·ва·ли·ят
женски род из·вайк·ва·ла
членувано из·вайк·ва·ла·та
среден род из·вайк·ва·ло
членувано из·вайк·ва·ло·то
множествено число из·вайк·ва·ли
членувано из·вайк·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вайк·ващ
непълен член из·вайк·ва·щия
пълен член из·вайк·ва·щи·ят
женски род из·вайк·ва·ща
членувано из·вайк·ва·ща·та
среден род из·вайк·ва·що
членувано из·вайк·ва·що·то
множествено число из·вайк·ва·щи
членувано из·вайк·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·вайк·вай·ки